Образувано е по касационна жалба на С. Б. С., от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат С. М-АК К. против решение № 85 от 22.07.2016 г. по адм. дело № 59/2016 г. на Административен съд Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ЗСПЗ/D-K/126/ 05.02.2016 г. на изпълняващ длъжността директор на Дирекция "Социално подпомагане" - К., потвърдена с Решение № РД 03-0013/22.03.2016 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - К..
Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че настоящият и постоянен адрес на сина на жалбоподателката е [населено място], [община], мах.”П. М” № 59. Иска се отмяна на решението и отмяна на административния акт.
Ответната по касационната жалба страна - Директорът на Дирекция”Социално подпомагане”К. не е изразила становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 85 от 22.07.2016 г. по адм. дело № 59/2016 г. Административен съд Кърджали е отхвърлил жалбата на С. Б. С., от [населено място], срещу Заповед № ЗСПЗ/D-K/126/ 05.02.2016 г. на изпълняващ длъжността директор на Дирекция "Социално подпомагане" - К., потвърдена с Решение № РД 03-0013/22.03.2016 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - К.. За да постанови този съдебен акт административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен. Към момента на подаване на заявлението за отпускане на помощта не са налице изискуемите се предпоставки по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, тъй като детето Вели А. Д. не живее постоянно в Р. Б. Решението е правилно.
По делото е установено, че с молба-декларация вх. № 200064/07.01.2016 г. С. Б. С. е направила искане по чл. 8д от ЗСПД за от отпускане на месечни добавки за отглеждане на детето си Вели А. Д., което е с трайни увреждания. Към заявлението е приложено ЕР № 4337/15.12.2015 г. на ТЕЛК, Общи заболявания в МБАЛ [фирма] К., от което е видно, че на детето е определена 80% намалена работоспособност с чужда помощ. В частта от заявлението-декларация, която се попълва служебно от длъжностното лице, е отразено, че на 21.01.2016 г. е извършена справка в НБД " Население". Социалният работник, извършил проверката, е изразил становище, че не са налице изискванията на чл. 8д от ЗСПЗ във вр. с чл. 3, т. 2 от ЗСПД, тъй като семейството и детето не живеят постоянно в страната.
На 05.02.2016 г. е издадена процесната заповед № ЗСПЗ/D-K/126/ 05.02.2016 г. на изпълняващ длъжността директор на Дирекция "Социално подпомагане" - К., с която е отказано отпускане на исканата месечна помощ със срок, определен в ЕР на ТЕЛК, с мотива, че не са налице изискванията на чл. 8д от ЗСПЗ във вр. с чл. 3, т. 2 от ЗСПД, тъй като семейството и детето не живеят постоянно в страната. При упражнен инстанционен контрол с Решение № РД 03-0013/22.03.2016 г директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - К. е отхвърлил жалбата на С. С. срещу заповедта на директора на Д "СП" - К..
От справка от НБД " Население" се установява, че С. С. е сключила граждански брак с А. Вели Д. на 07.05.2009 г., който има постоянен адрес в [населено място], общ.К., и настоящ адрес в Р.Т.С е регистрирал промяна на настоящия си адрес на 16.02.2016 г. и е посочил такъв [населено място], „Първа махала” № 66.
От справка от НБД " Население" за С. С. се установява, че тя има регистриран постоянен адрес на 26.10.2004 г. и настоящ адрес в [населено място], общ.К.. От справка за задграничните й пътувания е видно, че от 21.01.2015 г. - 12 месечния период, има регистрирани пътувания извън територията на страната ни и влизания в Р България, като от тези данни се установява, че за периода 25.01.2015 г. - 07.01.2016 г. е пребивавала на територията на Р. Б 56 дни при изискуем минимум в § 1, т. 4 от ДР на ЗСПД 183 дни.
От справка от НБД " Население" за К. М.- брат на детето Вели Д. е видно, че е роден в РТурция, има постоянен адрес от 20.08.2009 и настоящ адрес от 03.11.2010 г. в [населено място], общ.К.. За 12-месечния период преди подаване на заявлението има установени пътувания в и извън територията на РБългария. От събраните гласни доказателства-показанията на Г. Ш.-свекърва на жалбоподателката, и Н. А.-майка на жалбоподателката, детето живее и учи в РТурция.
От удостоверение за раждане на Вели Д. се установява, че детето е родено на 13.10.2010 г. в [населено място]. От справка за задграничните му пътувания е видно, че в относимия 12-месечен период също има регистрирани пътувания в и извън страната, като за този период пребиваването му на територията на Р. Б е 146 дни, при изискуем минимум в § 1, т. 4 от ДР на ЗСПД 183 дни.
Първоинстанционният съд, съобразявайки събраните доказателства, е споделил така изложените мотиви от административния орган. Изложил е съображения, че детето не се отглежда в страната.Настоящият тричленен състав на ВАС, шесто отделение, счита този извод за законосъобразен, а постановеното въз основа на него решение за правилно.
В разпоредбата на чл. 8д, ал. 1 ЗСПД е предвидено, че месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). Съгласно § 1, т. 1, б."а" от ДР на ЗСПД А. Д., С. С., К. М. иВели Д. представляват семейство по смисъла на § 1, т. 1, б."а" от ДР на ЗСПД. А според § 1, т. 4 от ДР на ЗСПД „лице, живеещо постоянно в страната" е лице, което пребивава на територията на страната повече от 183 дни в рамките на 12 месеца.В настоящият случай тази предпоставка за отпускане на месечните помощи за детето Вели Д. не е налице. Данните по делото сочат, че както жалбоподателката, така и детето Вели Д., фактически, трайно и постоянно са живеели през последната година, преди подаване на заявлението за отпускане на помощта, на територията на Р. Т.
Неоснователни са наведените оплаквания и позоваването на Директива 2004/38/ ЕО на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, както и доводите, че от 01.01.2007 г. - приемането на Р България в ЕС, справките за задграничните пътувания на българските граждани са непълни. Р. Т не е държава-членка на Европейския съюз, поради което цитираната Директива е неприложима.
Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите, до които е достигнал административния съд и приема, че не е налице претендираното от жалбоподателя неточно приложение на материалния закон. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85 от 22.07.2016 г. по адм. дело № 59/2016 г. на Административен съд Кърджали. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.