Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], с ЕИК[ЕИК] срещу Решение № 1718 от 10.11.2015 г., постановено по адм. д. № 672 по описа на Административен съд – Благоевград (АС-Благоевград) за 2015 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 27 от 20.08.2015 г. (АУПДВ), издаден от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район – Б.“ (БДЗБРБ), с който е установено по основание и размер задължение на дружеството - дължима сума за водовземане по Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващо водовземно съоръжение № 41590135 от 21.02.2014 г., издадено от директора на БДЗБРБ и [фирма] е осъдено да заплати на БДЗБРБ юрисконсултско възнаграждение в размер на 300, 00 лв.

В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на контрол при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК – недопустимост и неправилност поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора първоинстанционният съд не е обсъдил оплакванията му, релевирани в жалбата срещу АУПДВ, във връзка с непосочването в този акт на основанието, въз основа на което е прието, че таксуваното количество вода е изразходвано, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва направените в решението изводи въз основа на справка за неизплатена такса за водовземане и покана за доброволно изпълнение на задълженията по тях, доколкото е оспорил дължимостта и размера на вземането и предвид установеното на 06.11.2014 г., че водовземане не е извършвано. Поддържа становище за наличие на недопустимо противоречие в мотивите на обжалвания акт, доколкото от една страна е кредитиран Констативен протокол (КП) от 06.11.2014 г., установяващ неизвършване на водовземане, а от друга - че за разрешеното водовземане се дължи такса. Без опора в доказателствата съдът е приел, че в момента на проверката помпата е била развалена и не отчитала ползваните водни обеми. На следващо място в жалбата се релевира довод за неизпълнение задълженията на съда по чл. 168 АПК и необсъждане на доказателствата, в това число на представения дневник, Протокол за последваща проверка № 842 пп - Бл от 17.11.2014 г. и КП № КД-01-1143 от 03.12.2014 г. Посочените са приети по делото като доказателства и необсъждането им от страна на съда е довело до необосновани изводи. Прави се позоваване и на Решение № 1620, постановено по адм. д. № 445 по описа на АС – Благоевград, с което е оставено в сила Решение № 5373 от 08.07.2015 г., постановено по нахд. № 751 по описа на Районен съд – Благоевград за отмяна на Наказателно постановление (НП) № ПО-02-9 от 26.03.2015 г., издадено от началника на БДЗБРБ въз основа на КП № КД-01-1097 от 06.11.2014 г., като се обосновава недопустимост на обжалваното решение, а при условията на евентуалност – за неговата неправилност. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго - по съществото на спора, с което да бъде отменен спорния АУПДВ.

В съдебното заседание [фирма] не се представлява.

Ответната страна – директорът на БДЗБРБ, не се явява и не изпраща представител за участие в производството. В представена по делото молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да остане в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Първоинстанционният съд е приел за разглеждане жалба на настоящия касатор срещу АУПДВ № 27 от 20.08.2015 г., издаден от директора на БДЗБРБ, с който е установено по основание и размер задължение на [фирма]- дължима сума за водовземане по Разрешително за водовземане от подземни води № 41590135 от 21.02.2014 г., издадено от директора на БДЗБРБ в размер на 535, 20 лв., без лихвите върху сумата, които според спорния акт следва да бъдат начислени към датата на изплащане на вземането.

Установено е от първоинстанционния съд, че с Разрешително за водовземане от подземни води № 41590135 от 21.02.2014 г., издадено от директора на БДЗБРБ, на [фирма] е предоставено правото да водовзема от подземно водно тяло „Порови води в квартернер – Б.” с код BG4G000000Q004 посредством водовземно съоръжение – тръбен кладенец, изграден в имот № 04279.6.8 в м. „П. Г–Ш-13-С“, при годишно водно количество 4500, 00 куб. м. Срокът на действие на разрешителното е от 21.02.2014 г. до 21.02.2024 г. и то е издадено със задължение за ползвателя да заплаща такса за разрешеното водовземане, определена на база ползвания обем вода и целите на водовземане, за което следва ежегодно да предоставя информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите. Въз основа на приобщения КП от 06.11.2014 г. за извършена проверка по изпълнение условията на издаденото на дружеството разрешително за водовземане, съдът е приел за установено, че към посочената дата на кладенеца е монтирано измервателно устройство за измерване на ползваните водни обеми, но помпата е била повредена и не отчитала ползваните водни количества, като последният запис в дневника за отчет на ползваните водни обеми е от 30.12.2009 г. Дадени са и три предписания за изпълнение. При извършената последваща проверка на 03.12.2014 г. е констатирано, че предписание № 1, дадено с протокола от 06.11.2014 г. за монтиране на водомерно устройство е изпълнено, като е монтирано измервателно устройство за измерване на ползваните водни обеми от кладенеца.

Във връзка с неизпълнените задълженията за плащане на сума в размер на 535, 20 лв. за 2014 г. (такса за водовземане), дружеството било уведомено на основание чл. 26, ал. 1 АПК за образуването на производство за установяване на публично държавно вземане за дължимата такса по разрешителното за водовземане. Определен му е срок да представи документи, удостоверяващи плащания за намаляване размера на задължението, като му била връчена покана за доброволно изпълнение, на основание чл. 195б, ал. 2, т. 3 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) (ЗВ). Във връзка с подадена от [фирма] декларация, че за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. иззетото количество вода по разходомерно устройство е 90 куб. м., за което количество се дължат 14, 40 лв., дружеството е уведомено, че дължимата сума не е правилно изчислена и е в размер на 535, 20 лв. - за периода от 14.03.2014 г. до 02.12.2014 г. по разрешено водно количество - 3255 куб. м., а за периода от 03.12.2014 г. до 31.12.2014 г. по отчет на водомерното устройство - 90 куб. м. Впоследствие, на 20.08.2015 г. е съставен оспореният АУПДВ, с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 ЗВ, във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б.”б”, т. 3, б. „а“, ал. 2, във вр. с чл. 194а, ал. 1 ЗВ, във вр. с чл. 166 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) и чл. 1, т. 1, б. „б, чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 15, 16, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и чл. 17 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифа/та, сега отм. ), приложима на основание чл. 194, ал. 6 ЗВ, е установено задължение на [фирма] за такса за водовземане по Разрешително № 41590135 от 21.02.2014 г. в размер на 535, 20 лв. То е изчислено за периода от 14.03.2014 г. (датата на влизане в сила на разрешителното) до 02.12.2014 г. по разрешеното водно количество в размер на 3255 куб. м., а от 03.12.2014 г. до 31.12.2014 г. по отчет на водомерно устройство в размер на 90 куб. м.

При така установеното от фактическа страна, съдът е направил извод, че спорният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържание по чл. 59 АПК, в това число относно наличието на фактическо и правно основание за дължимостта на определената в разпоредителната му част дължима сума за такса за водовземане по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗВ, изчислена по реда на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата и при спазване на особените административнопроизводствени правила на специалния ЗВ (чл. 195б, ал. 2).

Прието е от съда, че за разрешеното право на водовземане от подземни води дружеството трябва да заплати такса съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗВ, за периода от влизане в сила на разрешителното до 31.12.2014 г. Направен е извод, че в случая размерът на дължимата такса за водовземане е определен в съответствие с приложимите норми на Тарифата (чл. 3, чл. 6 и чл. 15, отм. ), като за периода от 14.03.2014 г. до 02.12.2014 г. правилно размерът е определен по реда на чл. 6, ал. 2 от Тарифата отм. – въз основа на разрешения годишен воден обем с оглед констатациите за повреда на измервателното устройство при извършената на 06.11.2014 г. контролна проверка. За периода от 03.12.2014 г. до 31.12.2014 г. правилно, според съда, са отчетени показанията на водомерното устройство за отнетия воден обем – 90 куб. м., и таксата е определена по приложимия чл. 6, ал. 1 от Тарифата. Предвид така приетото, съставът на АС – Благоевград е направил извод, че АУПДВ е издаден при наличие на юридическите факти, предвидени в хипотезата на материалноправната норма на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. ”б” ЗВ за възникване на задължението, което е изчислено по нормативно установената методика – чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата отм. и не е оспорено като дължима сума, доколкото за спорно е прието приложението на чл. 6, ал. 2 от Тарифата отм. при определяне на таксата.

Решението е неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на необоснован съдебен акт. Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател, че съдът се е произнесъл с акта си, без да обсъди всички приобщени по делото доказателства и без да изпълни задължението си да даде отговор на всички направени от [фирма] възражения. Оправдано се възразява и досежно необосноваността на направения от първоинстанционния съд извод въз основа на вписаното в КП от 06.11.2014 г., че в момента на проверката „...помпата е повредена и не отчита ползваните водни количества”. Констатациите в протокола за повреда са относими не към помпата, а към монтирания водомер, за който е установено, че не отчита ползваните водни обеми.

По делото на АС – Благоевград, наред с обсъдените от съда, са били приети като доказателства преписи от препис-извлечения (л. 10-11 от първоинстанционното дело), за които се твърди, че представляват дневник на ежемесечни отчети на използваните обеми вода за целия период; протокол за последваща проверка № 842 пп – Бл от 17.11.2014 г. на водомер (л. 9, пак там) от лаборатория за проверка на водомери; КП № КД-01-1143 от 03.12.2014 г. (л. 7, пак там) за последваща проверка на водовземното съоръжение. Относимостта към спора на посочените доказателства е възприета от съда с изрични мотиви и същите са приети като такива в хода на първоинстанционното производство (виж съдебен протокол от 15.10.2015 г.), но не са били обсъдени от него при постановяване на съдебното решение. Само КП № КД-01-1143 от 03.12.2014 г. е споменат двукратно в мотивите на решението, но не е извършен анализ на отразеното в него, съдържанието му не е съпоставено с останалите приети по делото доказателства и не са направени фактически установявания от съда въз основа на него. Необсъждането на тези доказателства и направените доводи от страна на [фирма] във връзка с тях съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от първоинстанционния съд. Те съдържат нееднопосочни данни, които е следвало да бъдат обсъдени от първоинстанционния съд. Във връзка с доводите на [фирма] е следвало да се обсъди и прецени съдържанието на Протокол за последваща проверка № 842 пп – Бл от 17.11.2014 г. на водомера, за който се твърди в касационната жалба, че е бил монтиран на водовземното съоръжение и е бил изправен, като при това се отчете, че в КП № КД-01-1097 от 06.11.2014 г. монтираният водомер не е индивидуализиран с фабричен номер, за разлика от проверения с Протокол № 842 пп – Бл от 17.11.2014 г. и този, посочен в КП от 03.12.2014 г. От друга страна, показанията на проверения водомер към 17.11.2014 г. са по-ниски (7520, 540 куб. м. начално показание и 7520, 710 куб. м. крайно показание) от тези, посочени в представените ежемесечни отчети на ползвана вода (7666 куб. м. в периода м. 03.2014 г. - м. 11.2014 г.) и от показанието, вписано в КП от 03.12.2014 г., за които се твърди, че са на същото водомерно устройство. Обсъждането на тези доказателства за първи път, с оглед преценка на направените във връзка с тях доводи от [фирма], от касационната инстанция е недопустимо по причина забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК.

Като съобрази всичко изложено, настоящият състав намира, че макар решението да е валидно и допустимо, е налице касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК. Това налага отмяна на обжалваното решение изцяло. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото следва да бъде върнато на друг съдебен състав на АС – Благоевград за ново разглеждане. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени поотделно и в съвкупност всички представени и приети по делото доказателства. Въз основа на съвкупната им преценка, след като посочи на кои от тях дава вяра и на кои не, съдът следва да направи своите фактически и правни изводи, като отговори на направените от [фирма] възражения и релевирани доводи. Следва да извърши също така преценка на относимостта на представените пред Върховния административен съд от [фирма] преписи от влязло в сила Решение по нахд № 751 по описа на Районен съд Благоевград за 2015 г., Решение по кнахд № 445 по описа на АС – Благоевград за 2015 г., с което първото е оставено в сила и НП № ПО-02-9 от 26.03.2015 г. на директора на БДЗБРБ и да даде отговор на доводите, направени от дружеството, основани на тези доказателства. [фирма] излага доводи, основани на техническото изпълнение на водовземното съоръжение, които са насочени към оборване констатациите за неработещо измервателно съоръжение, изложени в КП № КД-01-1097 от 06.11.2014 г., а твърдение за липса на повреда се съдържа и в първоинстанционната жалба. Следва също така да бъде преценено значението на необсъдената от съда и необорена констатация, отразена в протокола от 06.11.2014 г., за нарушаване на двете пломби на водомера следствие корозията на пломбажната тел, включително във връзка с условията за монтиране на водомери за измерване на ползваните за различни цели водни обеми (т. 1) по Приложението към Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващо водовземно съоръжение № 41590135 от 21.02.2014 г. Ако АС – Благоевград прецени, че са му необходими специални технически знания в тази насока, следва да укаже назначаването на съдебно-техническа експертиза, респективно при условията на чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК да я назначи служебно. Следва да укаже също така представянето на водения дневник в цялост с оглед установяване водомерното устройство, за което се отнасят вписванията по представените по делото извлечения.

Наред с това, в съответствие с чл. 171, ал. 4 АПК, предвид заявеното в първоинстанционната жалба и в касационната жалба, съдът следва да даде указания на [фирма] с оглед изясняване на позицията му: твърди ли, че за определен период през 2014 г. въобще не е извършвано водовземане и оспорва ли размера на сумата по АУПДВ отделно от повдигнатото оспорване на основанието за начисляването й, като при положителен отговор на този въпрос да даде указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1718 от 10.11.2015 г., постановено по адм. д. № 672 по описа на Административен съд – Благоевград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Благоевград. Решението не подлежи на обжалване.