Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Г. ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА КАРА. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора С. П. докладваното от съдиятаМ. Н. по адм. дело № 8236/2021
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на заместник-министър на земеделието, храните и горите срещу Решение №120/27.05.2021 г. на Административен съд (АС) – Перник, постановено по адм. дело № 447/2020 г.
С обжалваното решение е обявена нищожността на отказа за включване на землището на с. Прибой, общ. Радомир, с ЕКАТТЕ 58311 в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, обективиран в писмо изх. № 94-475/19.05.2020 г. на заместник-министър на земеделието, храните и горите, административната преписка е изпратена на компетентния административен орган – министъра на земеделието, храните и горите и Министерството на земеделието, храните и горите е осъдено да заплати разноски по делото.
Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага съображения, че в хода на производството по издаване на нормативен акт, а именно Постановление № 25 от 20.02.2020 г. за изменение и допълнение на Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват (ПМС № 25 от 20.02.2020 г.), което е обнародвано в ДВ бр. 16 от 24.02.2020 г., и по-конкретно в периода на проведената обществена консултация, на 12.02.2020 г. е постъпила жалба от Б. Б., в която се иска землището на с. Прибой да бъде включено в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват (НОКНРТО, Наредбата). Жалбата е разгледана и предложението на Борисов е отхвърлено. Сочи, че след влизане в сила на ПМС № 25 от 20.02.2020 г. Б. Б. подава ново заявление, което е адресирано до г-жа Л. В. – заместник – министър на земеделието, храните и горите, в което се сочи, че е продължение на жалбата от 12.02.2020 г. В отговор на това заявление е издадено процесното писмо, което касаторът счита, че има уведомителен характер и не отговаря на критериите за индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, алтернативно сочи, че то е акт по чл. 21, ар. 5 АПК. Счита, че съдът не е изследвал и въпросът за правния интерес от обжалване на процесното писмо, тъй като не ставало ясно по какъв начин то засяга правата, свободите и законните интереси на жалбоподателя. Твърди, че съдът не е дал указания на административния орган, на когото преписката е изпратена. Моли обжалваното решение да се отмени. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Ц..
Ответникът по касация – Б. Б. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските и писмени бележки, в които се преповтаря изложеното в писмения отговор. Ответникът по касация се представлява от адв. М..
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения.
Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. От фактическа страна е установено следното:
На официалната електронна страница на Министерство на земеделието, храните и горите /https://www.mzh.government.bg/, на 15.01.2020 г. на основание чл. 26 от Закона за нормативните актове (ЗНА) е открита процедура за обществено обсъждане на проект за изменение на Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, със срок до 14.02.2020 г.
Със заявление вх. № 115/11.02.2020 г. Б. Б. е депозирал в Министерството на земеделието, храните и горите жалба, с която е поискал в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 от НОКНРТО да бъде включено землището на с. Прибой, общ. Радомир, с ЕКАТТЕ 58311, тъй като същото отговаряло на предпоставките на чл. 3, ал. 1, т. 1 НОКНРТО. Приложено е геодезическо заснемане и списък на лицата, подписали жалбата.
В обяснителната записка към геодезическото заснемане е посочено, че средната кота, получена от заснемането на най-ниската и най-високата точка в землището на с. Прибой е 746 м.
С ПМС № 25 от 20.02.2020 г., обн. в ДВ бр. 16/24.02.2020 г., в сила от 24.02.2020 г. е изменена и допълнена НОКНРТО. Землището на с. Прибой, общ. Радомир не е включено в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 от НОКНРТО.
Административното производство, в което е издаден оспореният акт, е започнало по заявление вх. № 94-475/06.03.2020 г. подадено от Б. Б., с което той е поискал от министъра на земеделието, храните и горите землището на с. Прибой, общ. Радомир да бъде включено в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 от НОКНРТО.
Изискана е информация от Военно-географска служба и от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. П.“ за надморската височина на землището на с. Прибой.
Предоставената информация от Военно-географска служба е за изчислена средна надморска височина на землището на с. Прибой 660 м.
Предоставената информация за средна надморска височина от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. П.“ е 695,815 м.
С процесното писмо изх. № 94-475/19.05.2020 г. заместник - министър на земеделието, храните и горите е отговорил на Б. Б. по подаденото от него заявление вх. № 94-475/06.03.2020 г. В писмото е посочено, че на база информацията предоставена от Военно-географска служба и Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. П.“ средната надморска височина на землището на с. Прибой, общ. Радомир е 695,815 м., поради което то не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1от НОКНРТО.
В хода на съдебното дирене е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ). От експертизата съдът е установил, че средната надморска височина на землището на с. Прибой е 738,692 м. в Балтийска височинна система.
Решаващият съд, позовавайки се на Определение № 2332/19.02.2021 г., постановено по адм. дело № 11356/2020 г. по описа на ВАС, което е задължително за него на основание чл. 235, ал. 2 от АПК, е приел, че жалбата е процесуално допустима.
Въз основа на установените факти съдът, след анализ на разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 31, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация, от правна страна е приел, че правомощието за иницииране на процедура за включването в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 от НОКНРТО, респективно в обхвата на необлагодетелстваните райони на землището на с. Прибой, общ. Радомир, е предоставено на министъра на земеделието, храните и горите. Законовата разпоредба не предвижда възможност това правомощие да бъде делегирано на някой от заместник-министрите или друго длъжностно лице. Поради това е извел извод, че оспореният отказ, издаден от заместник-министъра на земеделието, храните и горите, е нищожен. В тази връзка е изложил съображения, че представената Заповед № РД09-349/15.04.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите не води до друг извод.
Решението е правилно.
Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря.
С оглед задължителното за решаващия съд Определение № 2332/19.02.2021 г., постановено по адм. дело № 11356/2020 г. по описа на ВАС правилен е изводът му, че жалбата с която е сезиран е процесуално допустима, предвид нормата на чл. 235, ал. 2 АПК, въпреки че настоящият състав на касационната инстанция споделя първоначалния извод на състава на АС-Перник за недопустимост на жалбата. Доводите в касационната жалба, че оспорваното писмо е уведомително по своя характер, алтернативно, че е акт по чл. 21, ал. 5 АПК са неоснователни и касаят въпрос, който е разрешен с влязло в сила определение на съда, поради което не следва да се преразглежда повторно. Решаващият съд се е съобразил с дадените му указания и е разгледал спора по същество.
С оглед предмета на спора определен със задължителното за решаващия съд Определение № 2332 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11356/2020 г., правилен е изводът му, че оспореното писмо като издадено от некомпетентен орган следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 12, ал. 6 ЗПЗП Министерският съвет, по предложение на министъра на земеделието, храните и горите с участието на Националното сдружение на общините в Р. Б. определя с наредба критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват в съответствие с правото на Европейския съюз.
Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват е нормативният акт, който определя критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. В чл. 3, ал. 1 от Наредбата са определени критериите и показателите, на които следва да отговаря землищата на населените места, за да се определят като планински район. Изрично в чл. 3, ал. 3 от Наредбата е посочено, че в териториалния обхват на планинските райони се включват землищата на населените места, посочени в приложение № 1. Именно за включването на с. Прибой, община Радомир в това приложение е искането на г-н Б. Б.. Д. П. № 1 към чл. 3, ал. 3 от Наредбата е част от подзаконов нормативен акт, изменението му, т. е. включването на землището на с. Прибой в приложението, може да стане по реда, по който се изменя подзаконов нормативен акт. Компетентен за направи предложение за това е министъра на земеделието, храните и горите. Правилно решаващият съд е посочил, че правомощието за иницииране на процедура за включването в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 от Наредбата, респективно - в обхвата на необлагодетелстваните райони на землището на с. Прибой, общ. Радомир, е предоставено на министъра на земеделието, храните и горите. Законовата разпоредба не предвижда възможност това правомощие да бъде делегирано на някой от заместник-министрите. То е от изключителната компетентност на министъра на земеделието, храните и горите и не съществува правна възможност за предоставянето му на друго длъжностно лице. Съответно министърът е компетентния орган, който следва да се произнесе по направеното от г-н Борисов искане. Съгласно чл. 18 ЗНА държавните органи, юридическите лица и гражданите могат да правят предложения за усъвършенствуване на законодателството. Предложенията се отправят до органа, овластен да издаде нормативния акт, или до съответния орган с право на законодателна инициатива. В тази връзка след връщане на преписката, компетентният орган следва да прецени какъв е характерът на искането на Б. Б., съответно да прецени коя е приложимата процедура (от материалите по преписката се установява, че е преценявано дали са налице материално правните предпоставки на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, но не е посочено основанието, въз основа на което е правена тази преценка) и съобразно с това да прецени как и с какъв акт да се произнесе по направеното искане.
По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за заплащане на разноски се явява основателна и като такава следва да се уважи в доказан по делото размер – 1000 лв. договорено и внесено възнаграждение за един адвокат. Бланкетното възражение на касатора за прекомерност не следва да се уважава.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №120/27.05.2021 г. на Административен съд – Перник, постановено по адм. дело № 447/2020 г.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите да заплати на Б. Б., ЕГН [ЕГН] сумата от 1000 (хиляда) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Виолета Главинова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Г. К. п/ Мария Николова