О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 21

гр. София, 17.01.2019 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н гр. дело № 4790 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба за отмяна с вх.№ 3313 от 24.10.2018 г., подадена от И. Г. П. чрез адвокат Б. К..

Макар в титулната част на молбата за отмяна да е посочено, че се атакува Решение № 79 от 12.06.2018 г. по гр. д.№ 220/2017 г. на РС – Никопол, постановено във втората фаза на делбеното производство, изложеното в обстоятелствената й част свидетелства за несъгласието на молителя с постановеното по същото дело Решение № 13 от 14.02.2018 г., с което делбата е допусната при квоти, относно размера на които молителят възразява. Следователно е налице противоречие, което налага даването на указания по реда на чл. 306 ГПК за изясняване на въпроса кой е акта, чиято отмяна се иска по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

На следващо място, с молбата за отмяна са заявени оплаквания за пороци, относими към способите за упражняване на инстанционен контрол върху съдебните актове посредством въззивно и касационно обжалване. Производството по глава ХХІV от ГПК, обаче, е средство за извънинстанционен контрол върху правилността на съдебните решения, който е допустимо да се упражни само, ако е налице надлежно позоваване на някое от изчерпателно уредените в Закона основания. По тази причина и с оглед чл. 306, ал. 1 ГПК молбата за отмяна следва да инкорпорира точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по начин, така че да е възможно твърденията на молителя да бъдат подведени под някоя от хипотезите, предвидени с чл. 303, ал. 1 ГПК...