Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Д. ЧЛЕНОВЕ: ИВАН Р. К. при секретар И. К. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията И. Р. по административно дело № 8254 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията) срещу решение № 2920 от 05.05.2021 г., постановено по адм. д. № 7406/2020 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), в частта, с която е отменено Решение № Ц-18 от 01.07.2020 г. на Комисията, в частта по т. 23, с която по отношение на „Брикел“ ЕАД са утвърдени пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премия за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала”, считано от 01.07.2020 г., преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от влизане на решението в сила, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и КЕВР е осъдена да заплати разноски в първоинстанционното производство.
Изложени са доводи за неправилност на решението, в оспорваната част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът подходил формално, без изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото. Съдът неправилно е приел за основателни възраженията на дружеството относно разходите за закупуване на квоти за въглеродни емисии, разходи за заплати и възнаграждения и нормата на възвръщаемост на привлечения капитал. Административният съд неправилно е интерпретирал намаляването на безплатните квоти, отпускани на дружествата в изпълнение на Директива 2003/87/ЕО (изменена с Директива 2009/29/ЕО) за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността. Твърди се, че не е налице материалноправна разпоредба, която да изисква разходите за заплати и възнаграждения да се определят на база средна заплата в сектора, предвид което КЕВР не е нарушила правилата за образуване и утвърждаване на цените. Съдът не е съобразил нормативните изисквания и правила за определяне на нормата на възвръщаемост на привлечения капитал (НВпк), както и с изискването за равнопоставеност на дружествата от сектора и едногодишния период на ценообразуване по метода „норма на възвръщаемост на капитала“. Комисията разполага с правомощия за оперативна самостоятелност по отношение на някои от ценообразуващите елементи, какъвто е случаят с нормата на възвръщаемост на капитала. „Брикел“ ЕАД не е обосновало и не е доказало пред КЕВР необходимостта и икономическата целесъобразност на заявените ценообразуващи елементи. Именно по отношение на елементите с прогнозен характер АССГ неправилно и в нарушение на закона е приел, че същите непременно трябва да съвпадат с исканията на дружеството, дори когато тези искания са в директно нарушение на правилата за образуване и регулиране на цените. Иска се отмяна на решението, в оспорваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на дружеството. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Подадена е и жалба срещу решение № 4071 от 21.06.2021 г., постановено по адм. д. № 7406/2020 г. по описа на АССГ, с което е оставена без разглеждане молбата на КЕВР за изменение на решение № 2920 от 05.05.2021 г., постановено по адм. д. № 7406/2020 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта на разноските. Счита съдебният акт за неправилен, иска неговата отмяна и присъждане на разноски за първоинстанционното производство.
Ответникът – „Брикел“ ЕАД, чрез процесуален представител, счита жалбите за неоснователни.
Ответникът – Фонд "Сигурност на електроенергийната система", не взема становище по жалбите.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на първата касационната жалба, а по втората жалба не изразява становище.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решение № 2920 от 05.05.2021 г., постановено по адм. д. № 7406/2020 г. по описа на АССГ, в обжалваната част, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
С обжалваното решение, по жалба на „Брикел“ ЕАД е отменено Решение № Ц-28/01.07.2020 г. на КЕВР, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 8б, чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 33, чл. 33а, чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 2, т. 1 и т. 2, чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 32, ал. 1 и чл. 37 от Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия, чл. 2, ал. 2, т. 1, чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 24, чл. 49, ал. 1 и чл. 56 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия и Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода „норма на възвръщаемост на капитала“, приети с решение по протокол № 116 от 26.06.2018 г., по т. 1 на КЕВР, считано от 01.07.2020 г., утвърждава пределни цени на топлинната енергия и определя преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“, в частта по т. 23 по отношение на „Брикел“ ЕАД и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението, както и са присъдени направените по делото разноски.
Наред с това е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу т. 23 от Решение № Ц-28 от 01.07.2020 г. на Комисията, касаеща разходи за ремонт, съдебното производството е прекратено, не е подадена частна жалба и в тази част решението е влязло в сила. С оглед изложеното тази част от решението не подлежи на съдебен контрол.
За да уважи жалбата на дружеството съдът е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон при определяне на ценообразуващите елементи: разходи за закупуване на квоти за емисии парникови газове, разходи за заплати и възнаграждения и определената норма на възвръщаемост на капитала.
По делото пред първоинстанционният съд е изслушана съдебна комплексна технико-икономическа експертиза (СКТИЕ), изготвена от вещи лица икономист и инженер, оспорена от КЕВР по съображения, подробно изложени в депозираното по делото становище. Същата е приета от съда като изготвена въз основа на приобщения доказателствен материал, допълнителните разяснения и поясненията, направени от вещите лица в открито съдебно заседание.
Съдът е приел, че КЕВР незаконосъобразно е определила на дружеството размер на разходите за закупуване на квоти за въглеродни емисии в противоречие с принципа на чл. 31, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. Съдът е установил, че жалбоподателят е дружество, за което са предвидени безплатни емисионни квоти, но които съгласно схемата за безплатно разпределение намаляват ежегодно за всички оператори на инсталации. Комисията е изчислила прогнозните разходи за закупуване на емисии въглероден диоксид на база на количества и цени за предходния отчетен период. Съдът е приел, че непризнаването на разходите за въглеродни емисии за разглеждания период е икономически необосновано, тъй като разходите за въглеродни емисии са относими за периода, а също така са реално платими през регулаторния период и могат да бъдат прогнозирани, както всеки един елемент от останалите групи разходи. Приел е, че определената от КЕВР цена от 22 евро/тон въглеродни емисии е по-ниска в сравнение с цената към момента на приемане на административния акт, която е била 25 евро/тон. Съдът е обосновал извод, че към момента на постановяване на акта се установява тенденцията на покачване на цените на емисионните квоти, като приетата от КЕВР цена е била занижена спрямо пазарните нива за месец юни 2020 г. Тъй като Комисията не е изследвала данни и прогнози за развитието на пазара на търговия с емисии и очакваните ценови нива през ценовия период, решаващият състав е приел определената от КЕВР цена за икономически необоснована.
Относно разходите за заплати и възнаграждения и съобразно приетото в изслушаната по делото СКТИЕ съдът е приел, че заявения размер не е приет изцяло от КЕВР, а в рамките на установеното в т. нар. общ подход увеличение от 8,9% във връзка с увеличението на минималната работна заплата в страната от 01.01.2020 г., като по този начин дружеството е поставено в неравностойно положение. Направил е извод, че еднаквото третиране изисква не прилагането на един и същ процент увеличение спрямо всички топлофикационни дружества, а общ принцип за изравняване на заплатите до средните за сектора, което означава различен процент, в зависимост от спецификите на всяко дружество. С оглед на приетото по делото заключение от СКТИЕ е установено, че по преписката не са представени данни за извършени сравнителни анализи от КЕВР. Приложен е общият подход - допуснато е единствено увеличение с 8,9% на отчетените разходи за базисната година, колкото е увеличението на минималната работна заплата. Приел е, че дружество е заявило увеличение в по-голям размер на разходите за заплати и възнаграждения и свързаните с тях осигурителни вноски, обосновано с необходимостта от привличане и поддържане на високо квалифициран персонал в предприятието. Средната заплата в „Брикел“ ЕАД, която е в размер на 1 244 лв., е по-ниска с 799 лв. или 39 % от средната заплата в отрасъла, която е в размер 2 043 лв.
По отношение нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, съдът е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 31, т. 4 от ЗЕ - цените трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Установил е, че КЕВР е утвърдила норма на възвращаемост на капитала на база статистически данни на БНБ към 31.12.2019 г. Приел е, че не е икономически обосновано статистическите данни за лихвените нива към края на 2019 г. да се прилагат към кредити, привличани от топлофикационното дружество в предходен регулаторен период при положение, че дружеството няма нито задължението, нито възможността да предоговаря или рефинансира кредитите си ежегодно. В тази връзка е приел, че директното прилагане на пазарната лихва към края на последната календарна година без анализ и прилагане на корекции е необосновано от икономическа гледна точка.
На следващо място АССГ е установил, че при определяне на утвърдената средно претеглена норма на възвръщаемост на капитала, КЕВР е приложила т. 41 от Указания-НВ, 2018, като е взела предвид норма на възвръщаемост на привлечения капитал от 3,24% по официални данни на БНБ за кредити за нефинансови предприятия, за периода към края на предходната 2019 г. Според цитираната т. 41, КЕВР определя пределна пазарна цена на привлечения капитал, на основата на статистически данни за пазарните й величини и/или официално публикувана прогнозна информация. Съдът е установил още, че в т. 41 на Указанията не е посочено към кой момент следва да се вземат статистическите данни за пазарната цена на привлечения капитал, но КЕВР необосновано е приел статистическите данни към края на предходната година, без да обсъди дали са актуални към датата на постановяване на оспореното решение, още по-малко какви са прогнозните стойности през целия ценови период. Съдът е приел, че непризнаването на договорената цена на привлечения капитал води до невъзстановяване на разходите за лихви на съответното дружество в пълен размер от относимата за тях норма на възвръщаемост на привлечения капитал, която разлика трябва да се покрие от възвръщаемостта на собствения капитал.
С тези мотиви административният съд е приел, че утвърдените с Решение № Ц-28 от 01.07.2020 г. на КЕВР пределни цени на топлинната енергия и определените преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“, в частта по т. 23 по отношение на „Брикел“ ЕАД, са формирани при противоречие с материалния закон.
Решението, в оспорваната част, е правилно.
Производството пред КЕВР е образувано по заявление от „Брикел“ ЕАД до КЕВР за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия. Дружеството е предложило за утвърждаване следните цени на енергия, без ДДС: 1. Цена на комбинирана електрическа енергия от комбинирано производство - 230,45 лв./MWh. 2. Цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 65,87 лв./MWh; Предложените за утвърждаване цени са изчислени със следните цени на горивата (без ДДС): 1. Цена на въглища – 88, 91 лв./тон с калоричност 2 471 ккал/кг и цена на мазут – 854, 03 лв./тон с калоричност 9 500 ккал/кг.
По отношение на справка № 1 „Разходи“ са извършени следните корекции:
- разходите за заплати и възнаграждения са намалени с 943 хил. лв. от 10 372 хил. лв. на 9 429 хил. лв.;
- разходите за осигурителни вноски са намалени с 256 хил. лв. от 3 001 хил. лв. на 2 745 хил. лв.;
- допълнително добавената разходна позиция „отписани вземания“ е коригирана от 1 983 хил. лв. на 0 хил. лв. или с 1 983 хил. лв., като неприсъщи за лицензионната дейност;
- разходите за емисии С02 са коригирани от 28 387 хил. лв. на 15 884 хил. лв. или с 12 503 хил. лв.;
По отношение на справка № 2 „Рeгулаторна база на активите“: необходимият оборотен капитал е изчислен като 1/8 от утвърдените годишни оперативни разходи без разходи за амортизации.
По отношение на справка № 3 „Норма на възвръщаемост на капитала“: нормата на възвръщаемост на привлечения капитал е коригирана от 10,88% на 3,24%, в съответствие с т. 41 от Указания НВ и т. 3 от общия подход.
След публикуване на доклада „Брикел“ ЕАД представя възражението си по доклада и извършените с него корекции в ценообразуващите елементи.
След проведено на 09.06.2020 г. открито заседание за обществено обсъждане КЕВР е приела Решение № Ц-28 от 01.07.2020 г., като в частта му по т. 23, e приела следните цени за „Брикел“ ЕАД: 1.Преференциална цена на електрическа енергия без ДДС - 186,37 лв./MWh, в т. ч:
Индивидуални разходи за единица енергия - 186,37 лв./MWh;
Премия по чл. 33а от ЗЕ - 96,94 лв./MWh.
2.Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода без ДДС - 76,80 лв./MWh;
3.Ценообразуващи елементи по т. 1 и т. 2:
Необходими годишни приходи – 149 156 хил. лв., в т. ч:
Разходи – 144 107 хил. лв., от които условно-постоянни – 26 407 хил. лв. и променливи –117 701 хил. лв.;
Регулаторна база на активите – 97 646 хил. лв.;
Норма на възвръщаемост - 5,17%;
- Електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство – 436 600 MWh, в т. ч. собствено потребление 20 600 MWh;
- Топлинна енергия с топлоносител гореща вода –14 214 MWh;
Решението на КЕВР по т. 23 е оспорено от дружеството пред АССГ по реда на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. В развилото се производство съдът е приел съдържащите се в административната преписка доказателства, както и е допуснал и приел комплексна съдебна технико-икономическа експертиза. Въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка при постановяване на обжалваното решение съдът е направил и своите правни изводи относно приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия на жалбоподателя по обявения от административния орган метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", като е изследвал ценообразуващите елементи, за които КЕВР е извършила корекции по заявлението и възраженията на дружеството.
По отделните компоненти на цените:
1. Доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове не се споделя от настоящата инстанция. По силата на чл. 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата топлофикационното дружество трябва да извърши разходи за покупка на емисионни квоти, които са пряко свързани с лицензионната му дейност и които трябва да се включат в утвърдените прогнозни необходими годишни приходи на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 1 от НРЦТЕ. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата задължава операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, до 30 април всяка година да предадат определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията. За неизпълнение на изискванията на тази разпоредба на операторите на инсталацията се налага имуществена санкция за всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е предал квоти. Именно въз основа на тези си законови задължения дружеството трябва да извърши разходи за покупка на емисионни квоти, които са пряко свързани с лицензионната му дейност и които трябва да се включат в утвърдените прогнозни необходими годишни приходи. Съгласно схемата за безплатно разпределение на квоти на парникови газове по силата на дерогация по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Общността, получаваните от операторите на инсталации безплатни квоти ежегодно намаляват, което води до необходимост за закупуване на емисионни квоти в по-голям размер спрямо отчетените за предходния период. Одобреното количество квоти от 580 564 тона СО2 е така заявеното от дружеството. Този ценообразуващ елемент представлява променлив разход по смисъла 1, т. 10 от ДР на НРЦТЕ, дейност, поради което икономически обосновано е разходите за емисии да се включват в цените на периода, за който са относими, на база прогноза. Всички икономически обосновани разходи, в т. ч. и разходите за закупуване на необходимите квоти за емисии парникови газове следва да бъдат включвани в цените на услугите за периода, за който се отнасят, тъй като в противен случай се получава изместване на разходи, които да бъдат заплащани от клиентите през период, към който са неотносими. Както количествата, така и цената на емисионните квоти следва да бъдат прогнозни за предстоящия регулаторен период, а не отчетни, тъй като енергийните предприятия ще закупуват емисиите през бъдещ период, като изискването е прогнозирането да е въз основа на данни от националната и международната практика съгласно чл. 3, ал. 4 и чл. 8, ал. 4 от НРЦТЕ. Разходите за въглеродни емисии са реално платими през регулаторния период и могат да бъдат прогнозирани, както всеки един елемент от останалите групи разходи. Експертизата е изследвала и установила тенденция и данни за покачване на борсовите цени на квоти, като в тази връзка съдът правилно е счел, че приетата от Комисията цена на въглеродните емисии от 22 евро/тон е занижена спрямо пазарните нива към датата на приемане на Решение № Ц-28 от 01.07.2020 г. на КЕВР с 12 %, като се отклонява с над 25 % към края на 2020 г. и с над 40 % от нивата към февруари 2021 г. Налице е неточно определяне на цената на емисията парникови газове и след връщане на преписката регулаторът трябва да вземе предвид покупната цена от 25 евро/тон към момента на постановяване на своя акт.
Отделно от това се получава натрупване на разходи, които ако не бъдат компенсирани остават за сметка на топлофикационното дружество и формират загуби, намалявайки утвърдената им възвръщаемост.
Възможността съобразно нормативната уредба за компенсиране на разликата не би могла да бъде осъществена в този ценови период. Тази възможност за нормативно компенсиране е само перспектива, а не отразява конкретните нужди за периода и е трябвало да бъде съобразена от КЕВР. Този компенсаторен механизъм би могъл да бъде приложен за процесния ценови период, само в случай, че прогнозната цена към момента на постановяване на административния акт би се увеличила над 25 евро/тон.
В този смисъл оспореното решение на регулатора противоречи на предвидения в чл. 31, т. 2 от ЗЕ принцип на регулиране, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. При тези данни и констатации правилно съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на утвърдените разходи за закупуване на квоти за въглеродни емисии.
2. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за заплати и възнаграждения. По отношение на този ценообразуващ елемент съдът е формирал законосъобразен правен извод, основан на данните по делото и комплексната технико–икономическа експертиза. Във връзка с разходите за заплати и възнаграждения, заявени от „Брикел“ ЕАД е установено, че корекцията в заявените от дружеството разходи е в намаление с 104 хил. лв. от 10 372 хил. лв. на 9 429 хил. лв. Допуснатото от КЕВР увеличение на разходите за възнаграждения и заплати е в размера на 8, 9%, във връзка с увеличението на минималната работна заплата в страната от 01.01.2020 г. В обосновката си за исканото увеличение на разходите за заплати и възнаграждения „Брикел“ ЕАД е посочило, че целта е да се навакса изоставането на възнагражденията, които са съществено под средния размер на заплатите в отрасъл „Енергетика“. Видно от СКТИЕ се установява, че КЕВР не е предоставила данни и не е извършила сравнителен анализ по отношение на заплащането в различните дружества. В случая КЕВР е намалила заявените разходи в нарушение на приложимите чл. 8, ал. 4 от Наредба № 5 от 23.01.2014 г., съответно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. и Глава втора, раздел 1 от Указанията, в които е предвидено КЕВР да утвърждава прогнозен размер на разходите след преценка за икономическата им обоснованост, въз основа на представени от дружествата обосновки и доказателства и на база сравнителен анализ, което в случая не е сторено. В никакъв случай сравнителният анализ не може да се идентифицира с възприетия от регулатора общ подход за оценяване в сектора. Ограничението от КЕВР на допуснатото увеличение до 8,9% не отчита състоянието на пазара на труда в различните региони на страната и няма да позволи повишаване на конкурентоспособността на дружеството в региона при наемане на персонал. Така приложен общият процент на увеличение нарушава принципа за равенство, обективиран в чл. 8, ал. 2 от АПК, който е доразвит в специалната уредба на чл. 23, т. 5 от ЗЕ - При изпълнение на регулаторните си правомощия Комисията се ръководи от принципа за осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти. Напълно логични и обосновани са възраженията на ответника за състоянието на пазара на труда в сектора. Те не са били оборени от касатора в хода на административното и съдебно производство. Предвиденото увеличаване няма да преодолее съществуващото изоставане на средната работна заплата в дружеството в сравнение със средната месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2019 г. в отрасъл „Енергетика". В случая при прилагане на общия подход е нарушен принципът на чл. 23, т. 5 от ЗЕ и по отношение на процесното дружество не е отчетено значителното изоставане от средната заплата за отрасъла. В тази връзка настоящата инстанция счита, че в тази си част решението на КЕВР е постановено в нарушение на чл. 23, т. 5 от ЗЕ, след като регулаторът не осигурява равнопоставеност между енергийните предприятия и не отчита спецификата на конкретното дружество - „Брикел“ ЕАД. Еднаквото третиране изисква не прилагане на един и същ процент увеличение спрямо всички дружества от сектор „Топлоенергетика“, а изравняване на заплатите до средната за сектора, което означава различен процент в зависимост от спецификите на всяко дружество.
3. Неоснователен е и доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, определена от регулатора. Съгласно чл. 31, т. 4 от ЗЕ цените на енергийните предприятия трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Видно от Справка № 3 НВпк е коригирана, заявена е 10, 88%, а е одобрена 3, 24%. Така заявената НВпк се формира от заеми от 2006 г. и 2010 г. С обжалвания административен акт КЕВР е утвърдила НВпк на база на статистически данни на БНБ към 31.12.2019 г. Съдът правилно е приел, че не е икономически обосновано статистическите данни за лихвените нива към края на 2019 г. да се прилагат към кредити, привлечени от топлофикационното дружество в предходен регулаторен период при положение, че дружеството няма нито задължението, нито възможността да предоговаря или рефинансира кредитите си ежегодно. Одобрената от КЕВР НВпк може да се приеме за икономически обоснована за кредити, получени през периода, за който се отнася, но не се отчитат влияния като такси за разглеждане и управление на кредита и други, каквито са налице при банковите заеми. Директното прилагане на пазарната лихва към края на последната календарна година, без анализ и прилагане на корекции, е необосновано от икономическа гледна точка.
При определяне на утвърдената среднопретеглена норма на възвръщаемост, КЕВР е приложила т. 41 от Указания-НВ/2018, като е взела предвид норма на възвръщаемост на привлечения капитал от 3, 24% по официални данни на БНБ за кредити за нефинансови предприятия, за периода към края на предходната 2019 г. Съгласно посочената т. 41, КЕВР определя пределна пазарна цена на привлечения капитал, на основата на статистически данни за пазарните й величини и/или официално публикувана прогнозна информация. В тази връзка настоящата касационна инстанция счита, че в т. 41 на Указанията не е посочено към кой момент следва да се вземат статистическите данни за пазарната цена на привлечения капитал. КЕВР необосновано е приела статистическите данни към края на предходната година, без да обсъди дали са актуални към датата на постановяване на оспореното решение, още по-малко какви са прогнозните стойности през целия ценови период.
Неоснователни са и възраженията в касационната жалба за допуснато при постановяване на оспореното съдебно решение нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички представени доказателства по делото, като е обосновал собствени правни изводи, основани както на изводите на комплексната съдебна технико-икономическа експертиза, така и на останалите доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК, изяснил е релевантните за спора фактически обстоятелства.
Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на решението, в обжалваната част, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба на КЕВР срещу решение № 4071 от 21.06.2021 г., постановено по адм. д. № 7406/2020 г. по описа на АССГ, е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, но по мотиви различни от изложените от АССГ.
Оспорваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 248 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, т. е. изменяне на решението в частта за разноските. В посочените срокове в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая съдът се е произнесъл на молба на КЕВР за присъждане на разноски, претендирани до приключване на делото. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 от ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Съгласно приетото по ТР №6/06.11.2013 г. постановено по т. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, текстът на чл. 248 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски. В мотивите на решението е казано че: „пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част“. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. В случая Комисията е заявила валидно искане на юрисконсулстко възнаграждение по което първоинстанционният съд не се е произнесъл, т. е. налице е искане за допълване на решението в частта за разноските, а не за неговото изменение.
Предвид изложеното молбата на КЕВР за допълване на решение № 2920 от 05.05.2021 г., постановено по адм. д. № 7406/2020 г. по описа на Административен съд - София-град е допустима, но неоснователна.
С цитираното решение производството по жалбата на „Брикел“ ЕАД е прекратено в частта относно разходите за ремонт, които са елемент от пределните цени на топлинната енергия и определените преференциални цени и премии за електрическата енергия. Тъй като разходите за ремонт са одобрени от КЕВР на заявената стойност и не са коригирани, съдът е приел, че не е налице правен интерес от оспорването, в тази му част. По отношение на останалите наведени доводи жалбата на дружеството е уважена и административният акт, касаещ дружеството-жалбоподател е отменен.
Предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Дори и в една част производството да е прекратено, поради липса на правен интерес, административният орган е дал повод за завеждане на делото, като в останалата част жалбата на дружеството е изцяло уважена. С оглед изложеното разноски на КЕВР не се следват. Първоинстанционният съд е следвало да отхвърли молбата на Комисията за допълване на решението, а не да я остави без разглеждане като процесуално недопустима.
При този изход на спора, искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да се отхвърли. Ответникът не претендира такива, поради което съдът не дължи произнасяне по възстановяване на направените от него разноски.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2920 от 05.05.2021 г., постановено по адм. д. № 7406/2020 г. по описа на Административен съд - София-град, в обжалваната му част.
ОТМЕНЯ решение № 4071 от 21.06.2021 г., постановено по адм. д. № 7406/2020 г. по описа на Административен съд - София-град, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ искането на Комисията за енергийно и водно регулиране за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по адм. д. № 7406/2020 г. по описа на Административен съд - София-град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ МАРИО ДИМИТРОВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Р. п/ ТАНЯ КУЦАРОВА