Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. М. ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ШАЛА. К. при секретар Г. У. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 8257 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция „Северна морска” при Агенция „Митници”, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Караславов, против Решение № 199 от 14.05.2021 г., постановено по адм. дело № 1193/2020г. по описа на Административен съд – Хасково /АС-Хасково/, с което е отменено Решение към MRN 20BG002002035027R0/25.08.2020г. на директора на ТД Северна морска към А. М. рег.№32-363552/09.12.2020година. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че липсва външнотърговски договор. Излага съображения, че заключението по назначената ССчЕ е неотносимо към спора, защото същото е установило единствено какво е отразено в счетоводството на вносителя, а не реалната митническа стойност на стоката. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Впоследствие в качеството на касационен жалбоподател е конституиран директора на Териториална дирекция Митница - Варна, с оглед настъпилото правоприемство по силата на приемането на Постановление № 227 от 2021 г. на Министерски съвет, относно приет нов Устройствен правилник на Агенция "Митници" и Заповед № ЗМФ-642/28.07.2021 г. на Министъра на финансите.

Ответникът по касационната жалба – „Евротекс” ЕООД, оспорва в писмен отговор касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд-Хасково е Решение към MRN 20BG002002035027R0/25.08.2020г. на Директор на ТД Северна морска към А. М. рег.№32-363552/09.12.2020г., с което на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ във вр. с чл.66в от ЗМ във връзка с чл.74, пар.3 от Регламент /ЕС/ №952/2013, чл.144 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, чл.5, т.39 и чл.77, пар.1, чл.85, пар.1, чл.101, пар.1, чл.102 от Регламент /ЕС/ №952/2013, във вр. с чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС и във вр. с чл.59 от АПК по митническа декларация MRN 20BG002002035027R0/25.08.2020 г. се отказва приемане на митническата стойност на стока №1 „употребявани дрехи“ с код по ТАРИК 6309000000 и се определя нова митническа стойност на тази стока в размер на 39818,40 лева. Разпоредено е да се коригират данните в митническата декларация в съответната част, да се вземе под отчет начисления с решението размер на държавните вземания – мито 786,71 лева, ДДС – 3289,27 лева, които били заплатени на 20.08.2020г., като са установени за досъбиране - мито – 1323,67 лева, и ДДС – 5259,70 лева, ведно с лихва за забава върху размера на дължимите вземания на основание чл.59, ал.2 от ЗДДС във вр. чл.114, пар.1 от Регламент /ЕС/ №952/2013. На основание чл.77, пар.2 от Регламент /ЕС/ №952/2013 за дата на възникване на митническото събитие се определя 25.08.2020 година. От фактическа страна съдът е приел, че на 25.08.2020г. „Евротекс” ЕООД – като вносител, декларира режим на „допускане до свободно обращение“ дрехи втора употреба – 427 колета, държава на износ Пакистан, деклариран произход Пакистан, условие на доставка CIF Варна, като прилага документи. С писмо №32-247911/25.08.2020г. са изискани от митническите органи за целите на допълнителна проверка и съгласно чл.140 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. В определения срок с писмо №32-255594 от 01.09.2020г. вносителят представя документи за целите на допълнителната проверка. До управителя на „Евротекс” ЕООД, е изпратено С. Р. №32-299772/14.10.2020г., с което по реда на чл.22, пар.6 от Регламент /ЕС/ №952/2013 вносителят се уведомява за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно митническа декларация с MRN 20BG002002035027R0/25.08.2020г. - налице били обстоятелства, които обосновавали основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по посочената митническа декларация, поради което не се прилагали разпоредбите на чл.70 от Регламент /ЕС/ №952/2013. Посочено е, че за целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки - освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи използват оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години – т. нар. „справедливи цени“ , съгласно нормата на пар.1, т.40 от допълнителните разпоредби на Закона за митниците. Справедливата цена на ЕС за Стока №1 по процесната митническа декларация била в размер на 7,39 лв/кг. След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система се установило, че за периода юни 2019г. до февруари 2020г. дружеството-вносител, регулярно внасяло стока „употребявани дрехи“ от Пакистан, в приблизително същото количество, като били декларирани по-високи стойности за внасяната стока. Декларираната договорна стойност на стоката „употребявани дрехи“ за килограм била необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС. Така за Стока №1 в процесната митническа декларация е прието, че следва да се определи нова митническа стойност в размер на 3,76 лв/кг или общо в размер на 39818,40 лева на основание чл.74, пар.3 от Регламент /ЕС/ №952/2013. С посоченото писмо дружеството се уведомява, че на основание чл.26, ал.1 от АПК започва административно производство, като се предоставя възможност за запознаване с преписката, както и за становище. В срок с Писмо №32-308021/21.10.2020г. вносителят изразява несъгласието си със започналото производство, като привежда подробни свои аргументи в тази посока. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона писмена форма. Според съда в оспореното решение е посочен номер на митническа декларация, която е послужила за определяне на по-високата митническа стойност на декларираните стоки, но не се съдържа конкретика относно нейното съдържание. Липсват данни и защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки, както и няма анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество, тяхната функционалност и взаимозаменяемост в търговско отношение. Административният съд е стигнал до извод, че разликата в стойността по двете декларации не може да бъде приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от жалбоподателя митническа стойност. При тези мотиви АС-Хасково е отменил процесния административен акт.

Касационната инстанция преценява обжалваното като валидно, допустимо и правилно.

Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Съгласно чл.70, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, което означава действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Освен това, митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл.74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл.74, 2, букви от „а” до „г”, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Цитираната договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Прилагането на 3 от чл.74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Правилен е изводът на съда, че митническите органи не са изложили мотиви защо е прието, че по посочената МД от 16.07.2019 г. се касае за внос именно на сходни стоки. При провеждане на административното производство не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, нито е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Правилен е изводът на съда, че разликата в стойността по двете декларации не може да бъде приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от дружеството митническа стойност.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не е засегнато от основанията, посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат по спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на „Евротекс” ЕООД следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 840 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, т. к. възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 199 от 14.05.2021 г., постановено по адм. дело № 1193/2020г. по описа на Административен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Евротекс” ЕООД, [ЕИК], сумата от 840, (осемстотин и четиридесет) лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Ш. п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ