Р Е Ш Е Н И Е
№ 195София, 14.01.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Е. П, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 91 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Съюз на архитектите в България /С./ срещу решение № 1661 от 10.07.17 г. по гр. д. № 899/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд e достигнал до неправилен извод за наличие на предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за възстановяване на собствеността върху процесния имот. Този извод незаконосъобразно бил скрепен с аргументи от ТР 1/95г., което е относимо към друг закон – ЗВСОНИ, предвиждащ различен фактически състав за реституция. Счита, че извършеното ново строителство и преустройството на съществуващата сграда в имота е пречка за възстановяване на собствеността. Отделно от това – не може да се възстановява собственост върху реална част от парцел, която не представлява самостоятелен обект на правото на собственост и която изцяло е застроена в изпълнение на предвиденото по плана мероприятие, за което е отчуждена. Съдът приложил неправилно разпоредбата на чл. 97 ЗС, без да изследва въпроса коя е главната вещ и коя – принадлежност. Не е преценено и съотношението между общата разпоредба на чл. 97 ЗС и специалната – чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по З. и др. Жалбоподателят счита, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като не е извършил косвен съдебен контрол по отношение на реституционното решение,...