Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

Касаторката З. П., действаща като [фирма], моли да бъде отменено решение № 1898/20.08.2014г. по адм. д. № 3212/2012г. на Пловдивския административен съд като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена изцяло и да й бъдат присъдени разноски

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-П. по съображения в писмени защити моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в частта за определените осигурителни вноски с лихви.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 161202518/29.06.2012г. на ТД на НАП-П., с който са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2005г. и 2006г., чл. 48 и чл. 33 от ЗДДФЛ за 2007г. – 2010г. и в частта за определен осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО с лихви за периода 1.01.2005г. – 31.12.2010г., определени след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и7 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи в дейността на едноличния търговец, воденото счетоводство не позволява определяне на данъчната основа и доходите на физическото лице не съответстват на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с...