Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ С. при ЦУ на НАП против решение №7190/23.11.2015 г. по адм. д. №645/15 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен РА №Р-2204-1401788-091-01/08.10.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С. - възложител на ревизията и ръководител на ревизията, потвърден с Решение №2280/18.12.2014г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ С. при ЦУ на НАП за установени задължения на [фирма], [населено място], по ЗДДС в размер на 6 509, 58 лв. и лихви за просрочие в размер на 431, 62 лв., вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от 2013г. и 2014г. по 13 броя фактури с предмет на доставка компютърни елементи, материали и консумативи, издадени от [фирма]. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и решаване на делото по същество, с отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 677, 06 лв. за всяка съдебна инстанция, или общо – 1354, 12 лв.

Ответникът - [фирма] в представени писмени бележки от процесуален представител излага съображения за правилност на решението и искане да бъде оставено в сила. Не е заявено искане за разноски.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С оспорвания пред първоинстанционния съд РА са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 6 509, 58 лв. и лихви за просрочие в размер на 431, 62 лв., вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по 13 броя...