Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 8539 от 11.07.2016 г., постановено по административно дело № 11717/2015 г., тричленен състав от пето отделение на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на П. М. Н. против заповед рег. № ЧР-03-40/25.08.2015 г. на министъра на правосъдието и е осъдил жалбоподателя да заплати на Министерството на правосъдието сумата 400 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от П. М. Н. от [населено място], действащ чрез пълномощника адвокат Босев. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Исканията са за отмяна на решението и на потвърдената с него заповед. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от касаторовия повереник адв.. Б, който възвежда и претенция за присъждане на деловодните разноски и представя писмени бележки, в които излага допълнителни аргументи в подкрепа на исканията.
Ответникът по касация - министърът на правосъдието, не ангажира становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.
Предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК пред тричленния състав на Върховния административен съд е била оспорената от П. М. Н. заповед рег. № ЧР-03-40/25.08.2015 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 13 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и служебното му правоотношение като пробационен служител е прекратено. Издателят на заповедта е приел, че на 02.07.2015 г. Н. като инспектор в пробационна служба е приел от осъдения Р. Д. сумата 300 лв., за да облекчи режима на пробационните мерки, като вместо два пъти седмично лицето се регистрира един път месечно, и поведението на служителя е квалифицирано като тежки нарушения на служебната дисциплина съгласно чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗМВР, изразяващи се в използване на служебното положение за лична облага и злоупотреба с власт, както и като нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като е приел, че извършеното от Н. е в противоречие на т. 13, т. 31, т. 41 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ и уронва престижа на службата. По тези съображения със заповедта, предмет на оспорване, министърът е наложил на жалбоподателя процесното дисциплинарно наказание. След като се запознал с материалите от проверката по случая и събраните доказателства органът е приел и, че обяснения от служителя не са представени поради поведението на последния.
В мотивите на проверяваното решение е прието за установено от фактическа страна, че жалбоподателят Н. е бил назначен като инспектор ІV степен в пробационна служба – звено [населено място] към сектор „Пробация – [населено място]“, І категория при Областна служба „Изпълнение на наказанията“- [населено място]. С оглед данните в докладна записка вх. № 9683/02.07.2015 г. за приета от жалбоподателя Н. парична сума от лице, осъдено на пробация, министърът на правосъдието е образувал против служителя дисциплинарно производство и е назначил комисия като дисциплинарно разследващ орган. Комисията е събрала доказателства и е установила, че на 02.07.2015 г. Н., като служител на пробационна служба, е приел от Р. Т. Д., изтърпяващ наказание пробация, сумата 300 лв. (15 банкноти по 20 лв.), за да облекчи режима на регистрация на последния от два пъти седмично на един път месено. Получените от служителя банкноти са били белязани предварително с оглед провеждано оперативно мероприятие от оперативен работник от Главна дирекция на полицията – инспектор Т.. На това основание Н. е бил задържан и против него е образувано досъдебно производство № 11938 ЗМ № 183/2015 г. по описа на ГД „НП“, прокурорска преписка № 4-691/2015 г. по описа на СГП. По–късно спрямо Н. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“. При тези данни комисията е приела, че извършеното от Н. по приемането на парична сума от лице, изтърпяващо наказание в звеното, в което Н. е служител, представлява използване на служебното положение за лична облага, злоупотреба с предоставената власт и е в нарушение на т. 13, т. 31, т. 41 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“, задължаващи служителя да пази доброто име на институцията, да следва поведение, което не уронва престижа на службата и да не се възползва от правомощията си за лично облагодетелстване, като по този начин уронва престижа на службата. Тези действия комисията е квалифицирала като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и по т. 13 от ЗМВР и е предложила на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.
Н. е бил запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и с акта, с който временно е отстранен от длъжност, като е посочил адрес за връзка в двете заповеди, както и телефон на съпругата си във втората. Въпреки това опитите на дисциплинарноразследващия орган да връчи на служителя обобщената справка с материалите от разследването са били безуспешни, тъй като Н. не е намерен на посочения адрес нито от служителите в състава на дисциплинарно разследващата комисия, нито от служители в РУП – [населено място], разговорът по мобилния телефон със съпругата му на посочения от жалбоподателя номер не е довел до връзка с последния, а пратката с материалите, изпратена чрез куриерска служба, не е получена. На 07.08.2015 г. служителят е бил поканен от дисциплинарнонаказващия орган да даде писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство и във връзка с установеното в обобщената справка. Поканата е била изпратена чрез куриерска служба, но е върната на подателя без да е връчена, тъй като служителят не е открит на адреса.
За да не уважи сезиралата го жалба срещу уволнителната заповед, решаващият съдебен състав от пето отделение на ВАС е приел, че предпоставките, предвидени в Закон за налагане на дисциплинарно наказание са осъществени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в нормативно установените рамки, като заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Съдът е приел за установено, че на 02.07.2015 г. пробационният инспектор Н. е приел от осъдения на пробация Р. Д. сумата 300 лв., за да облекчи режима на регистрация на последния от два пъти седмично на един път месечно, и че това поведение на служителя правилно е квалифицирано като използване на служебното положение за лична облага и злоупотреба с власт (тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗМВР), тъй като действията на служителя не са в изпълнение на професионалните му функции и отговорности по организация и осъществяване на пробационните мерки, а са насочени към използване на властта, произтичаща от заеманата от него държавна служба за лично облагодетелстване. Същевременно това поведение на жалбоподателя е в противоречие и с правилата на чл. 13, чл. 31 и чл. 41 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“, които задължават държавния служител да пази доброто име на институцията, да следва поведение, което не уронва престижа на службата и да не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел. В случая поведението на Н. в качеството на инспектор в пробационна служба не е в изпълнение на присъщите за длъжността правомощия по организация и осъществяване на пробационните мерки с цел осигуряване на необходимото въздействие за поправяне и превъзпитание на осъдените лица, а в разрез с тези функции е създало възможност за осъдено лице да наруши режима на определените пробационни мерки. Извършеното от Н. освен дисциплинарен, има и нравствен аспект и е морално укоримо, тъй като е предприето от служител в пробационна служба, призван да съблюдава законността при изпълнение на наказанията с цел поправяне и превъзпитание на осъдените лица. Действията на Н. са повод да се направи заключение, че служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не изпълняват служебните си задължения, а злоупотребяват с правомощията си и използват служебното си положение за реализиране на лична изгода. Това несъмнено води до уронване престижа на институцията и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила, с което се уронва престижа на службата.
Възраженията на жалбоподателя, че такива нарушения не са допуснати, са възприети като неоснователни, защото поведението му било установено от обясненията, дадени от осъдения Р. Д. и докладната записка, представена от началника от сектор „П. [ място]“ Ц.Д.Жт довод, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като деянието му не е установено с влязла в сила присъда, също е приет за неоснователен, понеже дисциплинарната отговорност е различна от наказателната и се осъществява при различни предпоставки и ред, като в това отношение съдът се е позовал на нормата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР.
Възражението на жалбоподателя за допуснати при постановяване на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушаване правото му на защита, е прието за неоснователно по съображения, че служителят е уведомен за образуваното против него дисциплинарно производство, като при запознаване със заповедта на дисциплинарнонаказващия орган е посочил адрес, а в акта за отстраняване от длъжност - и телефон на съпругата си за връзка, като по този начин изискванията на закона са изпълнени и на Н. е осигурена възможност за участие в дисциплинарното производство по избран от него начин. Обстоятелството, че същият не се е възползвал от правата си по закон, а материалите от разследването и обобщената справка, както и поканата на дисциплинарнонаказващия орган за представяне на обяснения по случая не са му връчени поради това, че въпреки усилията на дисциплинарноразследващия орган и на дисциплинарнонаказващия орган (посещения на адреса от членове на комисията, съдействие от органите на РУП- [населено място], изпращане на материалите и поканата чрез куриерска служба) не е открит на адреса, който сам е посочил, а опитите за връзка на посочения от него телефонен номер са безуспешни, е единствено по негова вина и не обосновава съществено нарушение на процедурата по налагане на наказание. Процедурата по налагане на наказание е била спазена, правото на участие на жалбоподателя в дисциплинарното производство е било осигурено, а обстоятелството, че същият не се е възползвал от правата си да се запознае с материалите от разследването, да направи възражения и представи нови доказателства, да изрази становище и да даде обяснения по случая, според тричленния съдебен състав, е по преценка на служителя и по причини, които зависят единствено от него.
Съдът е приел за неопроверган факта, че съпругата на Н. ползва и телефонния номер, съобщен от жалбоподателя по административната преписка, защото разговор със съпругата на Н. е проведен именно на телефона, посочен от жалбоподателя. По отношение на представените болнични листове, установяващи, че Н. ползва отпуск по болест от 15.07.2015 г. до 30.08.2015 г., от които 5 дни при болничен режим, а останалите при домашно-амбулаторен, в решението е посочено, че също не променят извода, че правото на защита на служителя не е накърнено, тъй като участието в дисциплинарното производство може да се осъществява и с помощта на друг служител (чл. 207, ал. 8, т. 2 от ЗМВР). Освен това определеният в болничните листове за по-голямата част от периода режим, предполагал, че лечението на служителя може да се провежда в домашни условия и следователно не препятства възможността същият да провежда телефонни разговори и да получава изпратените от разследваща комисия и от дисциплинарнонаказващия орган пратки съответно с материали от разследването и обобщената справка и с покана за представяне на обяснения. В случая всички опити и усилия на дисциплинарноразследващия орган за установяване на връзка с Н., включително опитите това да бъде направено със съдействието на служители от РУП – [населено място], са осуетени от жалбоподателя.
Настоящият петчленен състав намира съдебното решение за валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта.
Обжалваният съдебен акт обаче е неправилен и страда от твърдяните от касатора пороци в степен, която обуславя предпоставки за приложимост на претендираните касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК.
Основателно е касаторовото възражение, че неправилно съдът е приел в решението си, че в рамките на проведеното дисциплинарно производство не е нарушено правото на защита на пробационния служител. Решаващият съдебен състав безкритично е възприел изцяло становището на дисциплинарнонаказващият орган, че единствено по вина на П. М. Н. не е осъществена възможността на последния да участва в дисциплинарното производство, тъй като на посоченият от него телефонен номер е осъществена връзка със съпругата му и въпреки усилията на дисциплинарноразследващия орган Н. не е намерен на посочения от него адрес. В случая е игнориран неправилно фактът, че след освобождаването му от ареста в резултат на промяната на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ Н. е бил в дълговременен отпуск по болест, което обективно е препятствало възможността му да осъществи правото си на защита, както и възможността да ангажира свой колега да го представлява в дисциплинарното производство. Недооценено е останало и това, че през цялото време местонахождението и процесуалното качество на обвиняем на жалбоподателя (Н. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК с постановление от 03.07.2015 г.) е било известно на дисциплинарнонаказващия орган. Изложеното сочи на неналичието на приложното поле на чл. 206, ал. 5, т. 1 от ЗМВР, противно на приетото от органа и съда.
Защитата в дисциплинарното производство е защита срещу фактите, изпълващи състава на дисциплинарното нарушение. В случая при извършване на проверката от дисциплинарноразследващия орган Н. не е дал обяснения по фактите, които впоследствие са залегнали като основание за издаване на заповедта, по независещи от него причини. С оглед на това заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при нарушаване на правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на обсъжданата заповед.
Петчленният състав на Върховният административен съд споделя и възраженията на касатора, че за да се приемат в случая за установени и доказани обстоятелства, които осъществяват и състав на престъпление, за извършването на което Н. е привлечен и като обвиняем, при спор по фактите следва да е налице влязла в сила осъдителна присъда на наказателен съд или влязло в сила решение на гражданския съд, с което се установяват престъпни обстоятелства по предявен иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК).