Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК)във връзка счл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директорa на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - [населено място] при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 1772 от 05.08.2015 г. по адм. дело № 1704/2015 г. по описа на Административен съд – Варна (АС),с което по жалба на Д. М. М. е отменен Ревизионен акт (РА) № 081400350 от 08.05.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – [населено място], потвърден с Решение № 482 от 11.05.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2011г. в размер на 27 815, 24 лева и съответните им лихви на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 189б от ЗКПО и е осъденаДирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП да заплати на Д. М. М. от 818, 84 лева разноски по делото.

Касаторът - директорът на дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП, излага доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че АС е направил разширително тълкуване на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и е формирал неправилния извод, че лицата, регистрирани като земеделски производители, без да притежават качеството на ЕТ, могат да ползват преотстъпване на данък по чл. 189б от ЗКПО. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на ФЛ срещу РА в посочената му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Д. М. М., чрез адв.. М, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска от касационната инстанция да бъде оставено в сила като правилно решението на АС.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението, предмет на касационен контрол в настоящото производство, Административен съд – Варна е отменил по жалба на Д. М. М. РА № 081400350 от 08.05.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – [населено място], потвърден с Решение № 482 от 11.05.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2011г. в размер на 27 815, 24 лева и съответните им лихви на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 189б от ЗКПО.

Не е спорно обстоятелството, че ответникът по касация е регистриран като земеделски производител по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП. В Приложение № 2 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. същият е декларирал данъчна основа по чл. 28, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 309 058, 24 лева и годишен данък в размер на 46 358, 74 лева. Декларирал е, че на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ преотстъпва данък в размер на 60 % от декларирания или сума в размер на27 815, 24 лева.

При тези факти приходните органи приемат, че М. е регистриран земеделски производител в личното си качество, а не като ЕТ, в което си качество е развивал дейност през процесната 2011 г. В РА е отразено, че физическите лица, задължени или избрали да се облагат по реда на чл. 29 а от ЗДДФЛ, са извън обхвата на схемата за преотстъпване на данък върху доходите, поради което за М. не възниква правото на преотстъпване на дължимия годишен данък по реда на чл. 189б ЗКПО. Съобразно тези констатации е определено допълнително задължение за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.

За да отмени РА в посочената му част, първоинстанционният съд е обосновал извод, че приходните органи неправилно са тълкували чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, като са приели само земеделските производители, регистрирани като ЕТ имат право на данъчно облекчение. Според съда правнозначимият факт за ползването на правото на преотстъпване на данъка е качеството на лицето - земеделски производител, а не правноорганизационната му форма, под която се осъществява тази дейност. Съдът е тълкувал чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и е приел, че право на данъчно облекчение имат лицата, земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от които се облагат с корпоративен данък, като без значение е обстоятелството дали те са регистрирани като търговци по ТЗ.

Обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдените от касатораотменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Спор по фактите не е налице. Първостепенният съд правилно е приел, че спорът е относно приложението на материалния закон и се свежда до това има ли право Д. М. М. като физическо лице, регистриран земеделски производител, да се ползва от разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ / в редакцията, приложима за процесния данъчен период 01.01- 31.12.2011 г./.

Съгласно чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ/ в редакцията, приложима през 2011 г./ облагаемият доход от стопанска дейност на регистрирани по ЗДДС физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, се определя по реда на чл. 26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.

За определяне размера на данъка е приложим чл. 48 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 48, ал. 2 размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто.

Съгласно чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ /в действащата редакция/ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Нормата на ал. 7 от закона предвижда ограничението, че преотстъпването на данък по ал. 6, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от лице, което е предприятие в затруднение.

При тази редакция на разпоредбите на чл. 48 от ЗДДФЛ касационната инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че субект на държавната помощ по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ са и лицата, регистрирани като земеделски производители и с регистрация по ЗДДС, независимо че същите не са регистрирани като еднолични търговци. Този извод следва както от граматическото, така и от логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. В закона не е записано, че данъкът на едноличните търговци, регистрирани като земеделски производители, подлежи на преотстъпване в определен размер. Словосъчетанието "едноличен търговец" в текста на чл. 48, ал. 6 е употребено не за да се индивидуализира субектът на държавната помощ. То е част от словосъчетанието "доходите от стопанска дейност като едноличен търговец". Субектите на държавна помощ са индивидуализирани чрез фразата "лицата, регистрирани като земеделски производители". При логическото тълкуване на цитираната разпоредба се формира заключението, че именно лицата, регистрирани като земеделски производители са субекти на тази държавна помощ, независимо от това дали са регистрирани като еднолични търговци. След като облагаемият доход на едно лице, което е регистрирано като земеделски производители по ЗДДС се определя по чл. 26 и по чл. 28 от ЗДДФЛ, т. е по правилата за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, вместо по правилата на чл. 29 от ЗДДФЛ - доходи от друга стопанска дейност, то това лице следва да е субект на държавна помощ по чл. 48, ал. 6 от закона.

От друга страна, съгласно § 26 от ПЗР към ЗИДЗДДФЛ, публикувано в ДВ, бр. 95/09 г., действието на предвиденото в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ преотстъпване на данъка е обусловено от приемане на положително решение от Европейската комисия за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи. Видно е от § 10 от Решение № С (2011) 863 от 11.02.2011 г. относно държавна помощ - България, Помощ № 546/2010 за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък, че помощта ще бъде предоставена под формата на данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване до 60% от корпоративния данък върху данъчната печалба, възникнала в резултат на земеделските дейности на данъчнозадължени субекти, регистрирани като земеделски производители. От съдържанието на решението на ЕК е видно, че бенефициери на мярката за помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България. Съгласно § 9 от решението, целта на помощта, за която е искано становището на ЕК, е да подкрепят инвестициите в земеделските стопанства.

Следователно, разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ /в действащата за 2011 г. редакция/, тълкувана във връзка с цитираното решение на Европейската комисия, от което зависи приложението й, води до извода, че право на данъчното облекчение имат лицата - земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от което се облагат с корпоративен данък. Правнорелевантният факт за ползването на преотстъпването е качеството на лицето - земеделски производител и дейността, която извършва като такъв, а не правноорганизационната форма, под която се осъществява тази дейност. В този смисъл е практиката на Върховен административен съд - Решение № 11153 от 29.07.2013 г. по адм. д. № 827/2013 г., I отд., Решение № 16558 от 11.12.2013 г. по адм. д. № 5401/2013 г., I отд., Решение № 12105 от 14.10.2014 г. по адм. дело № 15869/2013 г., VIII отд.

Като е достигнал до същия извод и е отменил РА в частта относно отказания на лицето за 2011 г. за преотстъпване данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, АС е постановил правилно и обосновано решение. В допълнение следва да се посочи, че промяната в законодателната уредба, в сила от 1.01.2014 г., предвиждаща изрично, че от преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ не могат да се ползват физически лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ, не променя изхода на спора. Касае се за изменение на материалноправни норми, които имат действие за в бъдеще.

По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна и решението следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Такива не се дължат и на ответника по касация, тъй като не е направено такова искане.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1772 от 05.08.2015 г. по адм. дело № 1704/2015 г. по описа на Административен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване.