Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя М. Й. Б., подадена чрез адвокат С. М от Адвокатска колегия - П., срещу решение № 46 от 08.01.2016 г. по адм. д. № 2541/2015 г. на Административен съд – Пловдив.
В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Излагат се съображения, че касаторът не е „лице, предоставящо услуга“, по смисъла на чл. 69, ал. 3 ЗЗП, тъй като същото не предоставя срещу заплащане услугата „ ползване на детска площадка“. Освен това предоставянето на процесната услуга не се извършва в рамките на неговата професионална дейност. В случая според жалбоподателя е нарушена разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗЗП, тъй като не е налице хипотезата на „предлагане на пазара“. Твърди се още, че мярката не е съобразена с целта на закона, тъй като до настоящия момент не е имало абсолютно никакви инциденти на детската площадка. Навежда доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички оплаквания, изложени в първоинстанционната жалба.
Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП, Комисията ) не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, седмо отделение, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по жалба срещу Заповед № 615/25.08.2015 г. на председателя на КЗП, с която на основание решение на Комисията, прието по Протокол № 34/12.08.2015 г., във вр. с чл. 88, ал. 1, т. 2, чл. 84 и чл. 89, ал. 1 от ЗЗП...