Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Д. Д. срещу решение № 3272/12.05.2015 г., постановено по адм. д. 12286/2013 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ).
Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде признато, че поведението на М. Х., ректор на Техническия университет- [населено място] (ТУ) съставлява пряка дискриминация, основана на защитените според чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.) признаци „лично и обществено положение“ във връзка с признака „възраст“, като дискриминацията на това основание противоречи на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр.; подбуждане към дискриминация, което ответникът М. Х. е извършил в качеството му на председател на Академичния съвет на ТУ в нарушение на чл. 5, от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. като пряко и умишлено е насърчил извършването на дискриминация спрямо жалбоподателя. Иска също така да бъде наложена съответната санкция на ответника за упражнената дискриминация във всичките й форми и да бъде завишен размера на наложеното наказание глоба. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.
Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), редовно призована за съдебно заседание, не е изразила изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски.
Ответникът М. Х. Х., ректор на ТУ, оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Не претендира разноски.
Ответникът И. С. Я., декан на Електротехническия факултет на ТУ, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба.
О. М на образованието, оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Не претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение № 3272/12.05.2015 г., постановено по адм. д. 12286/2013 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на П. Д. против Решение № 281/14.11.2013 г. на КЗД, в частта, с която е отхвърлена жалбата му вх. № 44 - 00 – 2995/1008.2012 г. в частта, с която се претендира неравно третиране по признаци „възраст“, „лично и обществено положение“ и „подбуждане към дискриминация“ от ректора на ТУ проф. д-р М. Х. на членовете на Академичния съвет на ТУ спрямо него. Правилно АССГ е преценил, че решението на КЗД, с което е установено, че проф. д-р М. Х., ректор на ТУ е осъществил нежелано поведение спрямо проф. д-р П. Д. и е извършил дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗД във връзка с § 1, т. 1 и т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗЗД по признак „лично и обществено положение“ под формата на „тормоз и преследване“ и с което е наложена санкция в размер на 500 лв. за извършената дискриминация не е предмет на съдебен контрол и е влязло в сила.
АССГ е приел, че оспореното решение, в обжалваната му част, е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материално правните разпоредби. Така постановеното решение е правилно.
Въз основа на събраните по делото доказателства АССГ обосновано е приел, че КЗД е установила правилно всички относими към спора факти, които са възприети като фактическа обстановка по спора и от първата инстанция, а именно, че П. Д. е дългогодишен преподавател в ТУ, за който е направено предложение от Факултетния съвет на Електротехническия факултет на ТУ за удължаване на трудовия му договор с една година, считано от 02.07.2012 г. На заседание на Академичния съвет на ТУ по т. 6.21 от протокол № 6 от 06.06.2012 г. е взето решение при тайно гласуване да не се приеме това предложение, но са удължени трудовите договори на други лица хабилитирани преподаватели. Съдът е приел за установено, че на това заседание са се изказали ректора на ТУ проф. Х., проф. М., проф. Я. и проф. Н., като в изказването на ответника М. Х. не личи неравно третиране П. Д. по признак „възраст“, „лично или обществено положение“. След неприемане на предложението за удължаване на трудовия договор на П. Д., трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 т. 10 от Кодекса на труда (КТ), поради навършване на 65 годишна възраст. Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че жалбоподателят е бил председател на Контролния съвет (КС) на ТУ и в това си качество е подавал сигнали до Министерство на образованието, науката и младежта във връзка с нередности, установени от КС.
При правилно установена фактическа обстановка АССГ е постановил законосъобразно съдебно решение. От съществено правно значение за правилното решение е обстоятелството, че решението за удължаване на трудовия договор на жалбоподателя с ТУ след навършване на 65 годишна възраст не е от компетентността на ректора на ТУ, а на Академичния съвет, за който не съществува задължение да приеме предложението на Факултетния съвет на Електротехническия факултет. Първоинстанционният съд при правилно тълкуване на приложимите правни норми е обосновал извод, че ректорът на ТУ самостоятелно и лично не може да извърши пряка дискриминация по признак „възраст“ и „лично или обществен положение“ спрямо жалбоподателя, защото решението за непродължаване на трудовия договор с жалбоподателя не се взема еднолично, а от целия Академичен съвет. Академичният съвет има законово задължение за разгледа и да се произнесе по всяко предложение по § 11 от ЗВО (ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ) (ЗВО), но няма задължение да приеме направеното предложение и изказванията на неговите членове в един или друг смисъл не могат да бъдат определени като „подбуждане“. Изрично следва да бъде отбелязано, че прекратяването на трудовото правоотношение при условията на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ не представлява проява на дискриминация. В този смисъл е и задължителната практика на Съда на Европейския съюз, установена например в Решение от 18 ноември 2010 година, Г., C-250/09 и C-268/09, ECLI:EU:C:2009:549. Всички сравними лица, на които са продължени трудовите договори са навършили 65 годишна възраст (само спрямо такива субекти е приложим § 11 ЗВО), поради което и на това основание не е възможно да се обоснове неравно третиране на П. Д. по признак „възраст“.
Настоящият съдебен състав намира за правилни и законосъобразни изводите, че изказването на М. Х. не представляват „подбуждане“ към дискриминация или забранено от закона неблагоприятно третиране свързано с процедурата по прекратяване на трудовия договор на П. Д., обусловено на база защитим признак „възраст“, „лично или обществено положение“. Извън предмета на настоящия спор са тези аспекти от поведението на М. Х., които са квалифицирани от КЗД като целящи публично порицание на дейността на П. Д. като председател на КС и определянето й като насочена срещу доброто име на ТУ. Правилно АССГ е обсъдил само доколко поведението на М. Х. представлява проява на пряка дискриминация и подбуждане към дискриминация. Решаващият съд е приел, че от представените по делото доказателства не може да се обоснове извод за нееднакво третиране на жалбоподателя във връзка със защитим признак.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б е страна. По определението на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените критерии. От друга страна, неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. В този смисъл, не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо да се докаже още, че тази дискриминация е извършена поради някой от признаците, очертани в чл. 4 ЗЗДискр. В съответствие със закона - § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. (неточно посочен в касационната жалба като § 1, т. 4 от ДР на ЗЗДискр.) АССГ е приел, че не е налице и подбуждане към дискриминация, защото не е установено М. Х. пряко и умишлено да е насърчил, респективно дал указания или оказал натиск или склоняване към извършване на дискриминация на останалите членове на Академичния съвет на ТУ, които упражняват правото си на глас при условията на тайно гласуване.
Изрично следва да бъде посочено, че в случая сравнимите субекти (останалите хабилитирани преподаватели с продължени трудови договори) са на съпоставима възраст и обществено положение, а разликата при продължаване/непродължаване на трудовите им договори не е в резултат от дискриминационно поведение на М. Х., а от колективни решения на Академичния съвет на ТУ, взети при упражняване на предоставени му от закона правомощия при условията на оперативна самостоятелност. По делото няма твърдения (респективно и доказателства), че решението на Академичния съвет на ТУ е оспорвано или отменено като незаконен акт.
По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
По водене на делото ответниците не претендират разноски, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни.
По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3272/12.05.2015 г., постановено по адм. д. 12286/2013 г. по описа на Административен съд – София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.