Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Г. Й. Г. и С. Д. Г., двамата от [населено място] против решение № 3969/08.06.2015г., постановено по адм. дело № 12098/2013г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен иска им срещу кмета на район "О.", СО за установяване, че задължението по Заповед №РД-09-258/18.05.2007г. не подлежи на изпълнение поради изтекла давност.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответната страна оспорва жалбата.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна.

За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че с изпращането на две покани за доброволно изпълнение от 18.02.2010г. и от 06.12.2013г. са предприети действия за принудителното изпълнение на заповедта, които прекъсват давността.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

Въз основа на събраните по делото доказателства административният съд правилно е установил, че Заповед №РД-09-258/18.05.2007г. на кмета на район "О.", СО, с която е разпоредено премахването на двуетажна сграда" в С., [улица], в която касаторите притежават от 2011г. обект - Магазин №5, е влязла в сила след съдебно обжалване на 14.11.2008г. и е изпълнително основание по чл. 268 АПК.

На 18.02.2010г. до няколко лица, между които и праводателката на касаторите Л. С. е изпратено писмо, в което се съобщава за издаването на заповедта и се уведомява, че "ако в най-кратък срок не вземете мерки относно причините за неизпълнението й следва съставяне на Акт за установяване на административно нарушение...