Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [населено място] срещу решение № 2443/18.11.2015 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 104/2015 г., с което е отменен ревизионен акт № 081402435/03.09.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място]. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Ревокира тезата от извънсъдебната фаза на производството за неоснователно приспадане от ревизираното лице на данъчен кредит при неправомерно начислен ДДС за неосъществена доставка на услуга. Настоява, че с писмените и гласните доказателства не се установява съществуването на наемно правоотношение между РЛ и издателя на данъчния документ с начислен ДДС за времето от 01.10.2009 г. до 30.09.2013 г., а се признава съществуването на вземане за неоснователно обогатяване от ползването на земеделски имот на доставчика. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация [фирма], чрез повереника си адвокат Пенчев отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за основателност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред Административен съд Варна ревизионен акт са установените в тежест на [фирма] задължение за ДДС в размер 33 913.60 лева в резултат на извършена корекция на декларирания от РЛ резултат по ЗДДС за данъчен период м. 03.2014 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца, упражнено в този данъчен периоди. Отреченото данъчно право е в размера на определеното данъчно задължение по фактура № 0…37/12.03.2014 г.,...