Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК :[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя – С. К. Т., подадена чрез пълномощник – адвокат А. А, против Решение № 1300/22.06.2016 г., постановено по административно дело № 845/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 261304397/17.02.2014 г., потвърден с Решение № 460/10.05.2014 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” [населено място], в частта относно определен данък върху доходи от трудови правоотношения по чл. 42 ЗДДФЛ за периода от 01.08.2010 г. до 30.04.2013 г. в общ размер на 830, 76 лева и лихви от 135, 42 лева, както и допълнително установени задължения за задължителни осигурителни вноски : вноски за ДОО осигурител за периода 01.12.2008 г. до 30.04.2013 г. - главница в размер на 3 671, 96 лева и лихва 1 295, 51 лева; за здравно осигуряване осигурител за периода 01.01.2009 г. до 30.04.2013 г. – главница в размер на 1 550, 58 лева и лихва 362, 43 лева и вноски за ДЗПО – УПФ за периода 01.03.2010 г. до 31.03.2013 г. – главница в размер на 399, 05 лева и лихва 137, 31 лева.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени процесния ревизионен акт. Оспорват се размерите на определените от приходните органи публични задължения за данък по чл. 42 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски /главници и лихви за забава/, дължими от дружеството – жалбоподател в качеството му на осигурител на наети от него лица по трудово правоотношение. Твърди се, че тези размери са определени неправилно, без да се сочат...