Производството е по реда на чл. 175 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК и и чл. 248 ГПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по молба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", [населено място], чрез юрк. А. Р - Начева за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 7646/23.06.2016 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 8836/2015 г.
Молителят твърди, че при постановяване на решението съдът е допуснал очевидна грешка в диспозитива, като в третия и четвъртия абзац е пропуснал да посочи, че установеният данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. в размер на 603, 50 лв. е за довнасяне. Според молителя в четвъртия абзац на диспозитива погрешно е посочен и размерът на данъка като вместо 603, 50 лв. е записано 428, 78 лв., което противоречало на мотивите на решението. Иска постановяването на съдебен акт, с който грешките да се поправят.
В молбата съдът е сезиран и с искане с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, [населено място] счита, че законът не обвързва присъждането на юрисконсултско възнаграждение с присъствие или отсъствие на юриста по делото, а възнаграждението се дължи на администрацията за всяка инстанция.
Ответникът - А. А. К., чрез процесуалния си представител адв. И. Б оспорва искането за поправка на очевидна фактическа грешка като неоснователно. По искането за изменение на решението в частта за разноските се поддържа довод за недопустимост, поради липса на списък по чл. 80 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Искането за поправка на очевидна фактическа грешка в решението е основателно в частта относно размера на установения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. , за който в абзац четвърти от диспозитива на съдебния акт се отхвърля жалбата на А. А. К.. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК, съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности.
В конкретния случай с решение № 7646/23.06.2016 г., постановено по адм. дело № 8836/2015 г., Върховният административен съд е обезсилил решение № 1161 от 09.06.2015г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. дело № 564/2014г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № 091303038 от 28.10.2013г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 84/21.01.2014г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място] относно задълженията за задължителни осигурителни вноски за ДЗПО за 2010 година за разликата от 959.20 лева до 554.30 лева и задълженията за лихви, за разликата от 447 лева на 275 лева, и е прекратил производството по делото в тази част.
Със същото решение Върховният административен съд е отменил решение № 1161 от 09.06.2015г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. дело № 564/2014г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № 091303038 от 28.10.2013г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 84/21.01.2014г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място], относно установения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 година в размер на 603.50 лева и съответните лихви, както в частта на присъдените разноски за сумата над 736 лева и вместо него е постановил, че отхвърля жалбата на А. А. К. против ревизионен акт № 091303038 от 28.10.2013г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 84/21.01.2014г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място], в частта на установения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 година в размер на 428.78 лева и съответните лихви. Първоинстанционното решение в останалата част е оставено в сила.
От мотивите на решението на стр. 5 е видно, че съдът е определил задължението за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 г. в размер на 603.50 лева и съответните лихви, приел е, че в тази част първоинстанционното решение, с което е отменен ревизионния акт е неправилно постановено и го е отменил в диспозитива. За разликата над тази сума до пълния установен размер на задълженията за данък върху доходите за 2006 година и съответните лихви, решението като правилно е оставено в сила. От изложеното е видно, че е налице противоречие между мотивите на решението и диспозитива относно размера на задължението – в абзац четвърти, в който се отхвърля жалбата на А. А. К. против ревизионния акт, в частта на установения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 г. е посочена сумата от 428.78 лева и съответните лихви вместо сумата от 603.50 лева и съответните лихви. Основателни са и доводите на молителя, че е налице противоречие между размера на задължението за данък върху доходите за 2006 г. в абзац четвърти от диспозитива - 428.78 лева и съответните лихви и размера от 603.50 лева, посочен в абзац трети от диспозитива, за който се отменя първоинстанционното решение. Налице е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК, която следва да се поправи, като в диспозитива на решението, абзац четвърти, на ред 3-ти и 4 -ти отдолу нагоре, вместо "установения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 година в размер на 428.78 лева и съответните лихви" да се чете "установения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 година в размер на 603.50 лева и съответните лихви".
Искането в частта за поправка на грешка в диспозитива на решението, като изрично в абзац трети и четвърти се посочи, че установеният данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. е "за довнасяне", е неоснователно. Не е налице писмена грешка, грешка в пресмятането или друга очевидна неточност по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК. Не е налице противоречие между приетото в мотивите на решението относно размера на данъка, който се дължи и диспозитива. В мотивите на съдебния акт е посочено, че размерът на задължениетона А. К. за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 година е 603.50 лева и съответните лихви. За разликата до пълния установен размер на задължението по ревизионния акт е прието, че решението за неговата отмяна е правилно постановено. Задължението е определено след приспадане на авансово внесения данък върху доходите от трудови правоотношения от 484.16 лева. Същият е и размера на задължението за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. , за който в диспозитива се отменя първоинстанционното решение. Така постановеното, съответства на разпоредителната част на ревизионния акт, част I "Установявам", в която е посочен установения размер на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие на А. А. К..
Молителят не е изложил съображения, но вероятно има предвид разграничението направено от органите по приходите между "дължим данък, установен при ревизията - чл. 35 ЗОДФЛ отм. и "данък за довнасяне", в таблицата на стр. 50 от ревизионния доклад, респективно последната таблица от разпоредителната част на ревизионния акт, в която са посочени "установените с ревизионния акт задължения за довнасяне" и начинът на заплащането им. Последната таблица се формира като резултат от установеното по част I „Установявам“, част II „Прихващам“ и част III „Възстановявам“ от разпоредителната част на ревизионния акт. В случая със съдебното решение, чиято поправка се иска, съдът е отхвърлил жалбата относно задълженията за ДДФЛ за 2006 лева по част I "Установявам" и е определил размерът на дължимата сума на 603.50 лева и съответните лихви. В останалата част първоинстанционното решение, с което е отменен ревизионния акт е оставено в сила.
От това следва, че след като е коригирал част I "Установявам" на ревизионния акт относно размера на установените задължения, които са били предмет на оспорване, съдът не дължи изрично произнасяне в диспозитива си по крайната таблица на установените за довнасяне задължения. В случая няма прихващания и възстановявания по ревизионния акт, поради което това е и дължимата сума за плащане /довнасяне/ от ревизираното лице.
В тази част искането по чл. 175, ал. 1 АПК е неоснователно и следва да се остави без уважение.
По искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ДОПК:
Искането е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Доводите на А. К., чрез адв.. Б за недопустимост на искането, поради липса на списък за разноските по чл. 80 ГПК, са неоснователни. В случая се касае за допълване на решението в частта за разноските, тъй като липсва диспозитив по разноските, а не за изменение на определени от съда разноски. Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.
Разгледано по същество искането е основателно по отношение разноските за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция. В касационната жалба е направено своевременно искане за присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. В мотивите на решението е обсъдено само искането за касационната инстанция. Пред първата инстанцията директорът на дирекция ОДОП - П. е представляван и защитаван от юрисконсулт, поради което и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за тази инстанция му се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 304.50 лева, съобразно материалния интерес /главница и лихви/ по отхвърлената част от жалбата.
За касационната инстанция на директора на дирекция ОДОП - П. не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като в тази инстанция не е защитаван от юрисконсулт. Разноски за процесуално представителство по чл. 161 ДОПК се дължат само ако такива са направени. Това следва от характера на отговорността за разноските по делото, като право на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от тази страна, в чиято полза съдът е решил делото. Фактическият състав, от който се поражда тази отговорност включва: а) неоснователно предизвикан правен спор; б) разноски, причинени от водене на дело по повод на тоя спор; в) съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски и отхвърля правното твърдение на отговарящия за разноски. /Ж.С., "Българско гражданско процесуално право", ИК С., 2000г., §77, стр. 376-377/. Твърдението на директора на дирекция ОДОП - П., че разноски за юрисконсултско възнаграждение се дължат, независимо дали административният орган е защитаван и представляван по делото от юрисконсулт, е в противоречие с процесуалния закон. Нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, не предвижда отговорност за разноски, които не са направени. Разноските не могат да се презумират, те следва да се доказват във всеки конкретен случай. Обстоятелството, че в администрацията са назначени юрисконсулти, само по себе си не поражда право на разноски за водене на делото, на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК. В конкретния случай директорът на дирекция ОДОП - П. не е представляван и защитаван от юрисконсулт в касационното производство по адм. дело № 8836/2015 по описа на ВАС, първо отделение. Няма данни и доказателства по делото, че касационната жалба е изготвена от юрисконсулт. Същата е подписана от административния орган, а не от негов процесуален представител. По делото спрямо органа не е осъществено процесуално представителство от юрисконсулт под никаква форма - със или без явяване в съдебно заседание. След като не се установяват разноски по водене делото в касационната инстанция - такива не се дължат и не следва да се присъждат.
Да се приеме противното и на администрацията да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, без да е осъществено представителство пред съда от юрисконсулт, означава да се наруши принципа за равнопоставеност на страните в процеса, който е приложим и по отношение на отговорността за разноски по чл. 161 ДОПК. С оглед на изложеното искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, следва да се отхвърли като неоснователно.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА О. Ф. Г. в диспозитива на решение № 7646/23.06.2016 г., постановено по адм. дело № 8836/2015 г., по описа на Върховния административен съд, първо отделение, като в четвъртия абзац, ред трети и четвърти отдолу нагоре, вместо „установения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 година в размер на 428.78 лева и съответните лихви“, да се чете „установения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 година в размер на 603.50 лева и съответните лихви“.
ДОПЪЛВА решение № 7646/23.06.2016 г., постановено по адм. дело № 8836/2015 г., по описа на Върховния административен съд, първо отделение в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА А. А. К. да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място] сумата от 304.50 лева, съдебни разноски за първата инстанция.
О. Б. У. искането на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място] с правно основание чл. 175, ал. 1 АПК, както и искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.