Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Д. М. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 10251/2025 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД, представено от адв. Г., срещу решение № 9443/18.03.2025 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 10103 по описа за 2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 63/11.10.2023 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според него доколкото отнетото водно количество през отчетния период не надвишава лимита по разрешителното му за водовземане, то неправилно при определяне на дължимата такса за водовземане и приложен коефициент по чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Твърди пропуск на съда да възприеме опущения на администрацията при определяне на отнетия воден обем, като не е извършена проверка на декларацията му по чл. 194б, ал. 1 ЗВодите за коригиране на несъответствията в нея. Отсъствало несъответствия в декларирането, като основание за издаване на АУПДВ. Изразява позиция за отлика в предпоставките при издаването на АУПДВ по чл. 194б, ал. 4 и по чл. 195б ЗВодите. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отмяната на АУПДВ или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция.

Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения Адм. съд София-град АУПДВ са установени в тежест на „Напоителни системи“ ЕАД задължения за такса за водовземане от повърхностни води за отчетен период 2022 г. по разрешително № 01420028/09.06.2021 г., издадено от заместник-министър на околната среда и водите, изменено с решение № 106/28.06.2022 г. на министъра на околната среда и водите в общ размер 72 801.13 лева с лихви за забава 5 849.95 лева. Таксата е определена по декларирания от титуляря отнет воден обем и според целите на ползване на отнетата вода. Актът е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2; чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 6 от Закона за водите във вр. с чл. 166 ДОПК и с позоваване на разпоредби от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване - чл. 1, т. 1, б. „а“; чл. 3, ал. 1; чл. 7, ал. 1 и ал. 3; чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 3 и т. 11 и ал. 3, т. 2.

С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу АУПДВ.

По констатациите на първостепенния съд на „МИЗ“ ООД е издадено разрешително № 01420028/09.06.2021 г., издадено от заместник-министър на околната среда и водите, изменено с решение № 106/28.06.2022 г. на министъра на околната среда и водите, с които е разрешено водовземане от повърхностен воден обект язовир "Батак" № 4 от Приложение № 1 към чл.13, т.1 от Закона за водите, изграден на р.Мътеница, с разрешена цел: земеделски цели - "обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури" и "водоснабдяване за други цели" – водоснабдяване на селскостопански обекти в района на гр.Пещера и с.Радилово, с лимит на ползваната вода: до 12.3 млн. куб. м. годишно. Дружеството подало декларации по чл. 194б, ал. 1 ЗВ за дължимите такси за отнетите водни обеми. В двете подадени декларации посоченият отнет воден обем бил еднакъв. Различен е приложеният коефициент към единичния размер на таксата. При проверка, обективирана в констативен протокол № Пз-019/26.01.2023 г. е установено, че общо отнетите обеми вода по разрешително № 01420028/09.06.2021 г. е: за обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури 4 147 452 м. куб. и за други цели – водоснабдяване за селскостопански обекти – 616 320 м. куб. При последваща проверка, чиито резултати са закрепени в констативен протокол № Пз-068/24.02.2023 г., са определени дължимите такси за водовземане от повърхностни води според целите на ползване на отнетата вода и по информацията от декларация по чл.194б, ал.1 вх.№ КД-04-1782/03.02.2023 г. и подадена информация вх.№ КД-05-265/25.01.2023 г., за съответствие на измерените и използвани обеми вода с нормите на водопотребление, определени с наредбата по чл.117а, ал.2 ЗВ, за 2022 г. За изчисляване на таксата за ползване на водата с цел „обществено водоснабдяване“ бил приложен коефициент 1.3 по чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата.

Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, във формата за действителност и със съдържанието по чл. 59 АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. АУПДВ бил съставен въз основа на декларирани от дружеството данни по реда на чл. 194б ЗВ и в справките за използвани водни обеми. По решаващите изводи на съда публичните държавни вземания съществуват в размерите по АУПДВ. За определяне на таксата за ползване на водата за напояване правилно бил приложен коефициента 1.3 по Тарифата, тъй като по декларациите и справките на задълженото лице били превишени нормите за водопотребление. За единичната цена за отнетото водно количество за другата цел ползването на водата следвало да се приложи Тарифата според разрешената, а не според декларираната цел на ползването. Цел водоснабдяване за животновъдство не била разрешена. Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

Изискването към формата на оспорения административен акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е спазено с въвеждането на твърдение за осъществено от адресата на акта водовземане от повърхностни води /в случая и въз основа на издадено разрешително/ без таксата да е заплатена в срока по чл. 194б, ал. 2 ЗВ и към момента на издаване на АУПДВ. Неточното във времево отношение изпълнение на публичното задължение е от значение за обезщетението за забава /вж. чл. 195в, ал. 1 ЗВ/, а отрицателният юридически факт на отсъстващото изпълнение се преценява към момента на издаване на акта с арг. от чл. 142, ал. 1 АПК. В АУПДВ е описан начина на индивидуализиране на размера на таксата, като са посочени информационните източници за определяне на отнетия воден обем и за спазване на нормите за водопотребление.

Доколкото ползването на водите в общия случай е възмездно (вж. чл. 194, ал. 1 ЗВ) и в хипотезата на чл. чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗВ таксата се определя по отнетия воден обем и нормите за водопотребление по чл. 117а ЗВ (съобр. чл. 194, ал. 2 ЗВ), то размерът на таксата е функция от отнетия воден обем. Правилото, въведено с чл. 194а, ал. 1 ЗВ, е за измерване на отнетия при водовземане воден обем чрез отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства (това правило е възсъздадено и в чл. 7, ал. 1 от Тарифата). По измерването от такива устройства са отчетени количествата иззета вода за 2022 г. в декларацията на дружеството по чл. 194б, ал. 1 ЗВ. Администрацията е зачела това измерване, като основаната на чл. 194б, ал. 4 ЗВ корекция с административния акт е на единичния размер на таксата с ефект върху крайния размер за период. Този подход съответства на материалния закон, доколкото несъответствието в декларацията на задълженото лице не е засегнало основата (т. е отнетия воден обем), а размера на таксата.

При действието на чл. 194б, ал. 1, изр. 2 ЗВ образецът на декларация съдържа данните, въз основа на които се определят таксите. С арг. от чл. 194б, ал. 3 и ал. 4 ЗВ данните от декларацията не са обвързващи за директора на басейновата дирекция. Той извършва проверката по чл. 194б, ал. 3 ЗВ на информацията от декларацията с резултатите от собствен мониторинг, показанията на измервателните устройства и резултатите от извършения през годината контрол.

Не съществува търсената от касатора конкуренция в основанията за издаване на АУПДВ по чл. 194б, ал. 4 и чл. 195б, ал. 1 ЗВ. Първата хипотеза на издаване на акта е при несъответствия в декларацията по чл. 194б, ал. 1 ЗВ. Когато несъответствието е засегнало основата или размера на таксата задълженото лице не може да изпълни точно по количество задължението си по чл. 194б, ал. 2 ЗВ за внасяне на таксата и липсва основание за внасянето на такса в размер над декларирания, а при размер на таксата под декларирания издаването на АУПДВ е лишено от основание, тъй като вземането е погасено чрез изпълнение. В хипотезата на чл. 195б ЗВ несъответствието в декларирането не е предпоставка за издаване на АУПДВ. Основание за издаване на акта е отсъствието на плащане в срока по чл. 194б, ал. 2 ЗВ. Корекцията на несъответствията в декларацията за определяне на нов размер на таксата предполага липса на плащане за разликата над декларирания размер, поради което основанията за АУПДВ са както чл. 194б, ал. 4 ЗВ, така и чл. 195б ЗВ.

Неотносимо към единичния размер на таксата по АУПДВ за разрешената цел на ползването на водата „обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури“ е соченото от касатора отсъствие на превишаване на лимитите по разрешителното. С правно значение е съответствието на отнетия воден обем с нормите на водопотребление. В издадената по делегация от чл. 117а, ал. 2 ЗВ Наредба за нормите за водопотребление се определят такива норми за водопотреблението за напояване на земеделски култури. В приложение № 1 към Наредбата са определени хидромелиоративните райони по агроклиматични групи, а в приложение № 2 – брутните напоителни норми според вида на полската култура, трайно насаждение и етеричномаслена култура и агроклиматичната група. Превишаването на нормите на водопотребление е установено по предоставена от задълженото лице информация. Това превишаване и целта на ползването на водата са основание единичният размер на таксата за водовземане да се определи по правилото на чл. 12, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 3 от Тарифата.

Първостепенният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да представляват касационно основание.

Дължимо е оставянето в сила на обжалваното решение.

При този изход на делото на БДИБР (арг. от 1, т. 6 от ДР на АПК) се дължат деловодни разноски в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9443/18.03.2025 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 10103 по описа за 2023 г.

ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД за заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ деловодни разноски в размер 100 лева.

Решението не може да се обжалва.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА