Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г.Г, от гр. [населено място] против решение № 505 / 29.12.2017 г. по адм. дело № 527 / 2017 г. на Административен съд – В. Т, с което е отхвърлено оспорването срещу решение № 1012 – 04 – 35 # / 16.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ – В. Т и са присъдени разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – В. Т не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

По делото е установено, че с оспорените пред административния съд актове органите на ТП на НОИ са отказали отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20164346329 / 14.01.2016 г. на основание чл. 40, ал. 3 КСО.

От извършените проверки на осигурителя „Кар комерс 1“ ЕООД, гр. С. органите на НОИ са установили, че за периода 2014 г. и 2015 г. търговското дружество е декларирало единствено и...