Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на В.М, от [населено място], чрез адв. Д.Б срещу Решение № 4941 от 21.07.2017 г., постановено по адм. дело № 1494/2017 г. по описа на Административен съд София-град с доводи, че e неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна в оспорената му част, като се постанови друго с което да бъде уважена исковата претенция за обезщетение за причинени неимуществени вреди в цялост ведно със законната лихва. Претендира направените разноски пред настоящата инстанция.

Ответната страна – Столична община, чрез процесуалния представител юрк.. Т в съдебно заседание изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба и правилност на постановения съдебен акт. Претендира юрисконкултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-град е осъдил Столична община да заплати на В.М, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 300 (триста) лева, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2016 г. до окончателното изплащане на главницата, представляващи платените от него разноски за процесуално представителство по дело НАХД № 22524/2015 г. по описа на Софийски районен...