Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р.Ч, чрез адв.. Г като процесуален представител, срещу решение № 560 от 14.05.2018 г., постановено по адм. дело № 1153/2017 г. по описа на Административен съд -София област. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците – кметът на община Д. баня, чрез пълномощника си адв.. С, З.С, Е.Т и И.К, чрез адв.. К като процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Г.М не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Р.Ч против заповед № РД -15 – 216/04.10.2017 г. на кмета на община Д. баня, с която на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 134, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 135 ЗУТ и решение № 144 от 27.07.2011 г. на РС - Ихтиман е наредено попълване на плана на К. Д баня с нов поземлен имот пл. № 305, кв. 2 с площ от 6139 кв. м, собственост на наследниците на К.М, съгласно приложена скица - проект по решението на районния съд. С оспорената заповед е отменена и предходна заповед № РД -15-158/02.07.2010 г. на кмета на община Д. баня.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР, при липса...