Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на М.Г от [населено място] срещу Решение № 4540 от 04.07.2018 г., постановено по адм. дело № 2312/2018 г. по описа на Административен съд – София – град, с което е отхвърлена жалбата и срещу Акт за прихващане или възстановяване № П-22221015188037-004-001/19.11.2015 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 178/03.02.2016 на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът погрешно третирал "безспорни правилни факти и обстоятелства". Счита, че при правилно установена фактическа обстановка, неоспорена от страните, съдът е направил неправилни правни изводи. Въз основа на тези твърдения се иска отмяна на съдебното решение, като делото бъде решено по същество или да бъде "върната преписката със задължителни указания на ответника за възстановяване или прихващане на сумата от 739, 20 лв. Претендира направените по делото разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – София, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила решението на Административен съд – София – град. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, първо отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация.

Предмет на оспорване пред Административен съд...