Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К.К срещу Решение № 72 от 31.05. 2017 г., постановено по адм. дело № 267/ 2016 г. на Административен съд– Сливен (АССл) в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН иска му против Министерство на вътрешните работи с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за нанесени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление № 461/ 24.07.2015 г. на Началника на РУ Несебър при ОД на МВР Бургас в размер на 300 лв., и е ОСЪДЕН да заплати на Министерство на вътрешните работи направените по делото разноски в размер на 200 (двеста) лева.
В касационната жалба са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че иска е предявен единствено против ОД на МВР Бургас, като първоинстанционният съд неправилно отхвърля иска срещу МВР, защото такъв не е поддържан по делото.
Намира, че на МВР не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като страната не е заявила претенции за такива и не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК.
О. Мо на вътрешните работи, редовно призован в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не ангажира становище.
Ответникът: Областна дирекция на МВР гр. Б., не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалба, като счита, че решението следва да се потвърди.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Областна дирекция на МВР гр. Б. е ОСЪДЕНА, да заплати на К.К, сумата от 300 лв. (триста...