Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници“ срещу решение № 573/16.07.2018г., постановено по адм. дело № 147/2018г. по описа на Административен съд – Хасково, с което Агенцията е осъдена да заплати на Б.Д, действащ като ЕТ „ Б.Д“, обезщетение в размер на 350 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар по АНД № 627/2017г., по описа на Районен съд Хасково, както и разноски по делото в размер на 400 лева.
Решението се обжалва като недопустимо и неправилно. Касаторът възразява, че искът по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОД е допустим за разглеждане по реда на чл. 203 и сл. от АПК единствено по отношение вреди, произтичащи от административни актове отменени по реда на АПК, какъвто в случая не бил налице. Възразява се и против обосноваността на правните изводи на съда за наличие на пряка и непосредствена причина връзка между издаването на процесното наказателно постановление и настъпването на вреди за ищеца под формата на заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалването на постановлението. Иска се отмяната на решението и отхвърляне на иска.
Ответната страна по касационната жалба – Б.Д, чрез адв. Т.Т, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима.
Административен съд Хасково е сезиран с иск от Б.Д, действащ като ЕТ „Б.Д“ да бъде осъдена Агенция „Митници“ да му заплати сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатско възнаграждение за правна защита и представителство по АНД 627/2017 г. на РС – Хасково във връзка със съдебното обжалване на НП № 246/10.03.2017г., издадено от началника на М. П, отменено с влязло в сила на 08.02.2018г. решение № 14 по КАНД 169/2017г., на Административен съд Хасково.
Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, с решение № 573/16.07.2018г. е уважил изяло предявения иск, осъждайки Агенция „Митници, да заплати на Б.Д, действащ като ЕТ „Б.Д“, обезщетение в размер на 350 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – платен адвокатски хонорар по АНД 627/2017г. на РС – Хасково.
За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че с решение № 144/20.06. 2017г. по АНД № 627/2017г. по описа на РС – Хасково, по жалба на Б.Д, е потвърдено като законосъобразно НП № 246/10.03.2017г., на Началника на М.П.П е още, че в производството по обжалване на постановлението, по което е образувано АНД 627/2017г. на РС - Хасково, ищецът е бил представляван от процесуален представител адв. Т.Т.С приложен договор за правна защита и съдействие от 06.06.2017г., е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 350 лева за процесуално представителство. Впоследствие решението на районния съд е било обжалвано пред АС – Хасково и е образувано КАНД № 169/2017г. като касационната инстанция с решение № 14/08.02.2018г., е отменила решението на РС Хасково и е отменила и оспорваното НП № 246/2017г., на Началника на митница Пловдив.
При така установеното, съдът е приел от правна страна, че искът за обезщетяване с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това, а именно: налице е незаконосъобразен акт – отменено по съответния ред НП № 246/10.03.2017 г., издадено от началника на М. П; настъпването на вреда - за защитата си срещу така издаденото наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат пред две съдебни инстанции, за което е заплатило съответното възнаграждение от 350 лева; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото ангажирането на адвокатската защита е във връзка с установяване незаконосъобразността на наказателното постановление. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно възражението на касатора за недопустимост на решението с оглед характера на наказателното постановление като акт, чийто контрол за законосъобразност се провежда по реда на ЗАНН, а не по реда на АПК. Съгласно т. 1 от ТП № 2/19.05.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление бе прието, че: „За квалифициране на иска като такъв по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.“. При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, следва да се приеме, че съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ и е провел производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Настоящия съдебен състав, като отчита, че страните не спорят по фактите, напълно споделя изложените от първоинстанционния съд правни изводи за основателност на предявения иск по отношение на главницата.
Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ищецът е заплатил адвокатски възнаграждения в размер на 350 лв. за осъществено процесуално представителство във връзка със съдебното оспорване и отмяната на НП № 246/10.03.2017г., издадено от началника на М. П, проведено в рамките на по АНД 627/2017г. на РС – Хасково и КАНД № 169/2017г. на АС – Хасково. Страните не са спорили и по отношение реалното заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. Спорно е било наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между направата на разходи за защита от наказателното постановление и самото издаване на постановлението, но съдът обосновано спрямо нормата на чл. 4 от ЗОДОВ е приел, че и тази предпоставка на иска за обезвреда е налице.
Неоснователно е възражението, че съдът необосновано е приел, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между издаването на процесното наказателно постановление и направените разходи на ищеца във връзка с неговото оспорване. За да бъде отхвърлено възражението е достатъчно да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, въпросът за наличието на пряка и непосредствена последица между отменяната на наказателните постановления и съдебните разноски по неговото оспорване бе разрешен като се прие, че: „При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон“. Вярно е, че в съдебните производствата по обжалване на издадени наказателните постановления, адвокатската защита не е задължителна, но правото на защита на гражданите е основно конституционно право и на него съответства задължението за държавата да обезпечи ефективна възможност за гражданите да защитят нарушените си права пред съдебни органи. Елемент от това право е адвокатската защита, с оглед професионалното познаване на законите, съдебната практика и процедури.По същество развитите от касатора доводи, многократно повторени в текста на касационната жалбата, по същество са всъщност цитати от нормативния акт и общоизвестни мотиви от съдебната практика, които, обаче, сами по себе си не подкрепят защитаваната от тях теза.
По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора се явява и основателно искането за присъждане на разноски на ответната страна. Разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) урежда друг ред за ангажиране на отговорност за разноски в различие от този по чл. 78 от ГПК. Това е право на адвоката да претендира възнаграждение. Не се търсят реално направени от страната разноски, защото защитата е безплатна. За да упражни правото си за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ и съдействие, адвокатът трябва да изпълни условие да представи писмен договор със страната, в което да е вписано някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА). От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на ответника Б.Д е оказана безплатна адвокатска помощ, като в сключения договор за правна защита и съдействие е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА). В приложената по делото писмена защита, депозирана преди провеждане на съдебното заседание, в което е даден ход по съществото на делото адв. Т.Т изрично иска присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА вр. Наредба № 1/09.07.2004г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е приложен и списък на разноските. Размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) във вр. с Наредбата, а именно в размер на 300 лв.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 573/16.07.2018г., постановено по адм. дело № 147/2018г. по описа на Административен съд – Хасково
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на Б.Д, действащ и като ЕТ „Б.Д“ сумата от 300лв., /триста/, представляващи разноски по настоящото дело. Решението е окончателно.