Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), подадена против решение № 1303 от 12.07.2017 г., постановено по адм. дело № 760/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което по жалба на П.Л е отменена издадена от касатора заповед № Л-750/24.2.2017 г. за налагане на служителя на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Въпреки, че не са конкретизирани изрично от доводите в жалбата се обективират касационните основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и потвърждаване на процесната заповед.

О. Л оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение първоинстанционното решение да се остави в сила.

Според настоящата инстанция касационната жалба е подадена от надлежна страна в срок, допустима е, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от решаващия съд. Постановеното от него решение е обосновано и в съответствие с съдопроизводствените правила и с приложимите материалноправни норми.

Установено е, че със заповед № Л-750 от 24.02.2017 г. на директора на ГДИН на П.Л е наложено наказание „порицание" за срок от една година. Като правно основание за издаването на заповедта са посочени чл. 13, ал. 2, т. 9, предл. 2-ро и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС), във вр. с чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3 чл. 194, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР).

Без да е необходимо да се преповтарят изцяло мотивите на административния съд, следва да...