Р Е Ш Е Н И Е

№ 88

гр. София, 13.02.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р.ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Т. С. и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 1438/2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

По касационната жалба на И. А. Н., подадена чрез адв.Е. В., с определение № 4760/23.10.2024г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на решение № 10/15.01.2024г., по въззивно гр. дело № 304/2023г. на АС-В.Търново, с което след отмяна на решение № 91/16.03.2023г. по гр. дело № 273/2022г. на ОС-Русе е отхвърлен иск с правно основание чл. 79, ал.1, във вр. с чл. 240 ЗЗД, предявен от касатора Н. против Р. Д. И., за връщане на сумата 33 992 лева, предоставена по договор за заем.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуален закон, които се поддържат от процесуалния представител на касатора в откритото съдебно заседание пред ВКС.

С писмения си отговор ответницата Р. Д. И., чрез адв. Н., оспорва касационната жалба като неоснователна. В откритото съдебно заседание пред касационната инстанция се поддържа изложеното в писмения отговор становище.

Касационно обжалване на атакуваното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обобщения въпрос, уточнен и конкретизиран от касационната инстанция: Относно задължението на въззивния съд да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да обсъди всички доводи и възражения на страните, събраните доказателства поотделно и в съвкупност, като ги подложи на самостоятелна преценка.

Разрешение на въпроса е дадено в множество решения на ВКС, формиращи трайно установена практика по тълкуването и приложението на чл.12, чл.235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и в които е прието, че съгласно изискването за обоснованост на съдебните решения, изводите на решаващия съд за обстоятелствата, които имат значение за спора (релевантните факти), трябва да съответстват на събраните по делото доказателства. Съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна обусловеност всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

За да отхвърли иска по чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД за връщане на дадена в заем сума в размер 33 992 лева, въззивният съд е приел че преводното нареждане от 06.07.2021г., удостоверяващо плащането й от ищеца на ответницата с отбелязване „заем за ремонт“ представлява едностранно изявление на ищеца на изгоден за него факт и не установява волeизявление на Р. И.; обстоятелството, че едно лице е превело по сметка на друго парична сума с отразено в платежния документ основание „заем за ремонт“ не е доказателство за сключен договор за заем между двете лица; разпореждането със сумата от получателя й не обективира недвусмислено съгласие от негова страна да се задължи да я върне. Според въззивния съд по делото липсват данни Р. И. да е знаела за изявлението на наредителя относно основанието, на което извършва превода (в тази хипотеза е мислимо обсъждане на липсата на възражение в разумен срок от страна на получателя във връзка с получената сума при предложение за сключване на договор за заем). Приел е, че ищецът не е установил при условията на главно и пълно доказване ответницата да се е задължила да върне сумата, а доказателствената тежест на ответника по иска с правно основание чл. 240 ЗЗД да установи своите възражения за недължимост на сумата не освобождава ищеца от тежестта да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на договора за заем, включително поемането на задължение за връщане на сумата. Съдът е приел също, че в имота, предмет на договора за продажба от 20.07.2021г., е извършен ремонт през 2021г. от Р. И.; при сключването на сделката продавачът И. Н. си е запазил правото да ползва имота пожизнено; ответницата от години живее и работи в Италия; заключенията на приетите в първоинстанционното производство експертизи установяват общата стойност на СМР, извършени в имота в с.С., община Р., стойността на демонтажа на старите дограми, настилки, вливки и всички отпадъци от ремонта, стойността на вложените материали, труд, електрически и ВиК инсталации и стойността на новото кухненско обзавеждане. Предвид това въззивният съд е намерил за недоказано по категоричен начин ищцовото твърдение, че страните са били обвързани от договор за заем за сумата 33 992 лева и е отхвърлил иска за връщане на сумата.

С оглед дадения отговор на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение е постановено в отклонение от цитираната постоянна практика на ВКС. Съдът не е обсъдил доводите и възраженията на страните, както и представените доказателства в тяхната цялост, и е формирал неправилен извод за липса на постигнато между ищеца и ответницата съгласие за сключване на договор за заем. Допуснатите от въззивния съд нарушения не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция.

По делото не е спорно, че: на 06.07.2021г. ищецът наредил по банковата сметка на ответницата в „У. Б. АД сумата 33 992 лева с посочено в преводното нареждане основание „заем за ремонт“; на 07.07.2021г. сумата постъпила по сметката на ответницата. На 20.07.2021г. с договор за продажба на недвижим имот, оформен с нот. акт № 169, том III, рег. № 6036, дело № 420/2021г., ищецът продал на ответницата УПИ *-* от кв. * по ЗРП на с.С., с площ 765 кв. м, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда, лятна кухня, гараж и навес за сумата 8 000 лева, заплатена преди сключване на сделката и си запазил правото на ползване върху продадения имот до края на живота си. Безспорно е установено и, че с получената сума, ответницата е извършила ремонтни дейности в имота, предмет на договора за покупко-продажба, оформен с нот. акт от 20.07.2021г. Спорните въпроси касаят дали парите са предоставени в заем, както твърди ищецът или са предоставени на ответницата, както тя твърди, за извършване на ремонт в имота, в който ищецът ще живее до края на живота си, тъй като си е запазил правото на ползване.

Този състав на ВКС намира за необоснован извода на съда, че липсват данни Р. И. да е знаела за посоченото от наредителя на парите основание на превода. Въззивният съд не е съобразил, че вписаното в платежния документ от 06.07.2021г. основание „заем за ремонт”, съответства на представеното от ответницата извлечение от банковата й сметка. В този смисъл ответниицата, получавайки парите, чрез заверяване на нейната сметката в „У. Б. АД (чл. 305 ТЗ), е била в известност за основанието, на което ищецът е наредил плащането-основанието на което й е предал сумата-заем за потребление, като нито му се е противопоставила, нито е върнала получената сума. Напротив започнала е да се разпорежда с нея, видно, както от банковото извлечение, така и от ангажираните гласни доказателства. Предвид това ВКС приема, че по делото е установено валидно сключен между страните по спора договор за заем и това е основанието, на което ответницата е получила процесната сума. Обстоятелство, че с парите е извършен ремонт на имота в с.С., не променя извода за възникнало заемно правоотношение, нито доказва възраженията на ответницата, че парите са дадени, за да се извърши ремонт на къщата, в която ищецът щял да живее до края на дните си. В тази връзка следва да се посочи, че въззивният съд неправилно е приел за доказано това възражене на ответницата, без да отчете, че ангажираните гласни доказателства установяват единствено, че парите са й предоставени през лятото на 2021г. за да извърши ремонт на къщата, която е придобила от ищеца на 21.07.2021г., без да установяват твърденията, че ищецът искал да ги вложи за ремонт на продадения имот, защото щял да живее в него.

По възникналото валидно заемно правоотношение ответницата - заемател дължи връщане на получената сума. Не се спори, че това задължение не е изпълнено, поради което предявеният осъдителен иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо това - да се постанови друго-за уважаване на иска. Предвид промяната на крайния резултат по делото, въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските.

При този изход на спора, на касатора се дължат разноски за касационната инстанция. Доказателствата по делото сочат, че такива са направени за плащане на държавна такса в общ размер 709,84 лева. Липсват доказателства за уговорено и платено в полза на адв. В. адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС. На касатора се дължат и разноските, сторени в първоинстанционното и въззивно производство-за платени ДТ и адвокатски възнаграждения, които според представените доказателства са: за първоинстанционното производство в общ размер 3 159,69 лева (за ДТ и адв. в.ие), а за въззивното производство - в размер 2 300 лева за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран Върховният касационен съд състав на Четвърто ГО

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 10/15.01.2024г., по въззивно гр. дело № 304/2023г. на АС-В.Търново, включително в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Р. Д. И. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], общ.Р., [улица] да плати, на основание чл. 79, ал.1, във вр. с чл.240 ЗЗД, на И. А. Н. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.* сумата 33 992 лева, предоставена й в заем, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2022г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Р. Д. И. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], общ.Р., [улица] да плати, на основание чл. 79, ал.1, във вр. с чл.240 ЗЗД, на И. А. Н. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.* разноски за трите съдебни инстанции в общ размер 6 169,52 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: