Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОП „РЧР“) 2014 – 2020 в Министерство на труда и социалната политика срещу решение № 3376 от 21.05.2018 г. постановено по адм. № 8589/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда, че административният акт в оспорваната му част не съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Аксиопеа консулт“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съставът на АССГ е отменил решение за верификация на постъпило междинно плащане от 14.07.2017 г. № BG05M90P001 - 1.003 - 0718/5 на заместник-министъра на Министерство на труда и социалната политика и ръководител на УО на ОП „РЧР“ 2014 - 2020, в частта с която са определени неверифицирани средства в общ размер...