Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, насочена срещу Решение № 177 от 16. 06. 2017 г., постановено по адм. дело № 138/ 2017 г. на Административен съд отм. а Загора (АС С. З).

Касационният жалбоподател счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Посочва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция, защото разходите за заплатеното адвокатско възнаграждение не са в пряка причинно - следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Иска отмяна на съдебното решение и вместо него да се отхвърли изцяло предявения иск за обезщетение.

Ответникът Д.С в писмен отговор, подаден от адвокат Глушкова счита жалбата за неоснователна, а постановеното решение за допустимо, правилно и законосъобразно.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на съдебното решение от АС С. З не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Намира същото за валидно, допустимо и правилно и като такова иска да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба, подадена от Д.С против Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури” /ИАРА/ гр. Б., ул.”К. А. Б” № 1 за присъждане на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на сумата 680 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили от ангажирана адвокатска защита по НАХД № 1111/ 2016 г. по описа на Районен съд Казанлък в две съдебни инстанции, ведно със...