Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.).
Образувано е по касационна жалба на „Вая тур” ЕООД против решение № 258 от 07.07.2017 г. постановено по адм. дело № 257 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - Смолян.
Касационният жалбоподател, чрез процесуалните си представители, поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че са неправилни изводите на съда, че по категоричен начин е установена принадлежността на част от курортен комплекс (к. к.) Пампорово към община Ч. и по-специално на хотел „Орфей” към посочената част от к. к. Пампорово. Предвид разпоредбите на чл. 62 и чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ), дори един имот да е включен в заповедта на кмета, ако той не е част от населеното място, за този имот не се дължи заплащане на такса битови отпадъци (ТБО) и обратно – ако е част от населеното място, но не е включен в заповедта на кмета, ТБО отново не се дължи. Територията на к. к. Пампорово не е населено място предвид разпоредбите на пар. 5, т. 6 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) и чл. 3, ал. 2 от Закон за административно-териториалното устройство на Р. Б (ЗАТУРБ), тъй като не попада в регулацията на гр. Ч. или на което и да било друго населено място. С решение № 45 на МС от 25.01.2005 г. к. к. Пампорово е обявен за селищно образувание с национално значение – национален курорт. От дефинициите на пар. 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА) (ЗТ) и чл. 3, ал. 4 от ЗАТУРБ е видно, че к. к. Пампорово не е населено място, нито е част от населено място, а е със статут на „селищно образувание”. Поради този статут на територията на комплекса административният орган няма право да начислява и събира такса битови отпадъци, тъй като такава е предвидена от законодателя само за териториите на населените места. Територията на к. к. Пампорово не попада в границите на териториите и районите за обществено ползване, определени със заповед на кмета на община Ч.. В представените по делото заповеди на кмета на община Ч. за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. к. к. Пампорово се споменава единствено и само във връзка с предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, но не и във връзка с осъществяване на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По делото не са представени каквито и да било доказателства, от които да се установи, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване реално е предоставяна. При първоначалното разглеждане на делото, за установяване извършването на услугата административният орган е представил само т. нар. „Подробни ведомости за установяване количествата работи по поддържане на териториите в община Ч.”, касаещи заплащането на поддържането около съдовете за отпадъци. Видно от тези ведомости, в частта за к. к. Пампорово е посочено „0”, в колона „Брой съдове” – „0”, съответно в колоната, касаеща дължимата стойност за плащане, отново е посочено „0”. От това е видно, че на територията на к. к. Пампорово не се мете около съдовете за отпадъци, поради което в подробните ведомости не са калкулирани суми за плащане. След отмяна на дадения ход на делото по същество, от съда е допуснато приобщаване на множество допълнително представени писмени доказателства, включително протоколи за установяване извършени работи по изпълнението на дейности по почистване и миене на улици на к. к. Пампорово. След оспорването им по делото е представено писмо изх. № 114-467 от 01.06.2017 г. на Българска академия на науките (БАН). При съпоставянето на протоколите с метеорологичната информация, предоставена от БАН се установява, че в голяма част от дните, за които се твърди, че са се извършвали дейности по метене, миене и събиране на регула в к. к. Пампорово, на практика тази дейност е била невъзможна, тъй като в тези дни са падали значителни количества дъжд и сняг. Поради това протоколите са неверни, създадени с оглед нуждите на процеса и не следва да бъдат вземани под внимание при решаване на спора по същество. Дори и да се приеме, че протоколите са действителни и дейностите могат да бъдат осъществявани по време на дъжд и на сняг, то от приложените по делото заповеди на кмета на община Ч. за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. е видно, че с т. ІІ, за посочената услуга, минималната повторяемост на обслужването при машинно метене на териториите за обществено ползване за периода 01 април – 30 ноември по населените места е както следва: - за първа зона улици – всеки работен ден; за втора зона – два пъти седмично; - за трета зона – един път седмично. Определена е минималната повторяемост на обслужване при миене – един път месечно в периода от м. май до м. септември за всички улици. Със заповедите е определено както съдържанието, така и честотата на извършване на услугата. По делото обаче не са представени доказателства в коя зона попада к. к. Пампорово, което води до невъзможност да бъде извършена проверка за осъществяване на услугата в нейния пълен обем. Дори и да се приеме, че к. к. Пампорово попада в зоната определена с най-малък брой пъти предоставяне на услугата – трета зона, то по делото не са представени доказателства за извършването й в съответната честота. От представените протоколи е видно, че за 2014 г. услугата е предоставяне на 01.04., 03.04 и 16.05 – т. е три пъти през цялата календарна година. За 2015 г. услугата е предоставяна на 15.04 и на 18.05. За 2016 г. услугата е предоставяна един път, а именно на 25.04. През останалите периоди на територията на к. к. Пампорово не е извършвано миене и метене на улиците. Изложеното се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели Захариев и Дамянова, служители в хотел „Орфей” и постоянно присъстващи на територията на к. к. Пампорово. От тях се установява, че от община Ч. е извършвано събиране и измиване на пясъка останал след зимата и то веднъж годишно. Обстоятелството, че община Ч. не предоставя услугата по почистване и поддържане на териториите за обществено ползване, съобразно предвиденото в заповедите на кмета, се установява и от показанията на свидетелката Сивкова, отговаряща за цялостната дейност по почистването на територията на к. к. Пампорово. Същата заявява, че в к. к. Пампорово се мие само веднъж годишно, след зимния сезон, а след това, само ако се налагало. В същия смисъл са и показанията на свидетелката Чиликова, която заявява, че в курорта се мие за абитуриентските балове около 24 май, след което само се метяло и се правили оборки. Еднократното измиване на територията на к. к. Пампорово в период от една година не представлява предоставяне на услугата в пълен обем. При постановяване на решението си съдът не е отчел, че показанията на водените от ответника двама свидетели са вътрешно противоречиви и са в противоречие с представените от община Ч. доказателства. От показанията на свидетелите е установено, че снегопочистването на териториите за обществено ползване се извършва единствено и само по улиците на комплекса и то не по начин, който позволява тяхното нормално използване. При снегопочистването се използва механизирано избутване на снега, като улиците се третират с луга и пясък срещу замръзване, като не се използват химикали, които да стапят снега и да не позволяват покриването на асфалта със сняг и заледяването му. В същото време в представените протоколи, в графата „почистване на тротоари” е посочено „0”. Не се извършва изнасянето на снега от курорта, което налага туристите да се разхождат по платното за движение, съответно – да прескачат натрупаните покрай пръста преспи от почистването на улиците. Този факт се потвърждава от разпита на свидетелите. Относно наличието на условията за дължимост на такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, съдът не взел предвид, че по делото няма представени пътни листи за 2015 г., от които да е видно, че услугата е предоставяна. При разпита си пред съда вещото лице е заявило, че фактурите са издавани общо за община Ч., без в тях да се посочват извършваните услуги поотделно. При това положение не може да се установи, че услугата е реално предоставяна, респективно – заплатена за 2015 г. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да бъде отменен обжалваният акт за установяване на задължения по декларация (АУЗ).
Ответникът – Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Ч., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С постановеното от АС - Смолян решение, съдът е отхвърлил жалбата подадена от „Вая тур” ЕООД против акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 2016175 от 15.08.2016 г., издаден от Ю.К отм. ши инспектор и орган по приходите, с който на „Вая тур” ЕООД са установени задължения за такса битови отпадъци и лихви за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. в размер общо на 55 542, 68 лв. и е осъдил „Вая тур” ЕООД да заплати на община Ч. сумата от 602, 00 лв.
За да постанови решението си, съдът установил от фактическа страна, че съгласно декларация по чл. 14 от ЗМДТ като собственост на „Вая тур” ЕООД са декларирани следните недвижими нежилищни имоти: обект-хотелска част, ресторант, механа, складове и гаражи в УПИ ХІІ - за хотел "Орфей", кв. 8, поземлен имот с идентификатор 80371.244.220, съгласно нотариален акт № 60, том ІІ, рег. № 1656, д. 255/2014 г. С АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 2016175 от 15.08.2016 г. издаден от старши инспектор и орган по приходите (определен за такъв съгласно заповед № 44 от 05.02.2010 г. на кмета на община Ч.) е установено задължение за ТБО по отношение на „Вая тур” ЕООД както следва: за 2014 г. сума в размер на 4 615, 14 лв., за 2015 г. сума в размер на 25 530, 82 лв. и за 2016 г. сума в размер на 25 396, 72 лв. и съответно лихви: за 2014 г. – 840, 90, за 2015 г. - 2 481, 71 лв. и за 2016 г. – 170, 06 лв., за поземлен имот с идентификатор 80371.244.220, находящ се в к. к. Пампорово, община Ч., за който е отредено УПИ ХІІ за хотел "Орфей" в кв. 8 по плана на к. к. Пампорово от 1998 г., както и построената в имота сграда. АУЗ е оспорен по административен ред и мълчаливо потвърден от горестоящия административен орган.
Със заповед № 410 от 21.10.2013 г., заповед № 436 от 29.10.2014 г. и заповед № 364 от 29.10.2015 г. на кмета на община Ч., на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА), във връзка с чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, са определени границите на районите, видът на предлаганите услуги, честотата за сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, съответно през 2014 г., 2015 г. и 2016 г. на територията на община Ч., включително и за курортен комплекс Пампорово, както и зимното почистване на териториите за обществено ползване. В посочените заповеди е разпоредено сметосъбиране и сметоизвозване за к. к. Пампорово (в частта на община Ч.) за всички застроени имоти в границите на застроителните планове и за всички застроени урегулирани имоти с кратност на извозването както следва: за месеците от декември до март включително - всеки ден; юли и август през ден; за останалите месеци един път седмично. С посочените заповеди всеки един собственик на застроен имот в к. к. Пампорово е задължен да осигури закрито място за съхранение на битовите отпадъци до тяхното извозване. В заповедите, по отношение на услугата по поддържане на териториите за обществено ползване е разпоредено: миене на териториите за обществено ползване за периода от първи април до тридесети ноември; миене на териториите за обществено ползване за периода от месец май до месец септември един път месечно и зимно почистване на териториите за обществено ползване. С решения № 407 от 19.12.2013 г. и № 36 от 29.12.2015 г. на Общински съвет - Чепеларе са приети план-сметките за необходимите разходи по сметосъбиране и сметоизвозване, обработка на депо и поддържане на териториите за обществено ползване и определяне на такса битови отпадъци за 2014 г. и 2016 г. Съдът е посочил, че за периода 2014 г. и 2015 г. дейностите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на териториите за обществено ползване (без зимното почистване на териториите за обществено ползване) са изпълнявани от "Титан клинър" ООД по силата на договор за възлагане на обществена поръчка от 13.09.2010 г. сключен между община Ч., като възложител и дружеството като изпълнител. За 2016 г. дейностите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на териториите за обществено ползване (без зимното почистване на териториите за обществено ползване) са изпълнявани от "Глобъл клинър" ООД по силата на договор за възлагане на обществена поръчка от 18.09.2015 г. сключен между община Ч., като възложител и дружеството като изпълнител. За 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в к. к. Пампорово дейността зимно почистване на територии за обществено ползване са изпълнявани от "Анисто" ЕООД по силата на договор за възлагане на обществена поръчка от 04.04.2013 г., с предмет: "зимно поддържане, снегопочистване и опесъчаване на пътната мрежа и тротоари на територията на к. к. Пампорово в границите на община Ч.". За изпълнението на двата договора между възложителя и изпълнителите ("Титан клинър" ООД и "Глобъл клинър" ООД) са подписани протоколи от 29.10.2014 г., 29.10.2015 г. и 31.10.2016 г. за организиране на извършваните дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на твърд битов отпадък по обекти в к. к. Пампорово в частта на община Ч., съответно за 2014 г., за 2015 г. и за 2016 г. По силата на тези протоколи подлежат на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на ТБО обекти в к. к. Пампорово в частта на община Ч., съгласно схема за географското положение на обектите (приложение № 1 към протокола) и по приложен списък на обектите (приложение № 2 към протокола). В приложения списък на обектите под № 45 е вписан хотел "Орфей" собственост на дружеството жалбоподател. Посочено е, че приложения № 1 и № 2 следва да бъдат сведени до знанието на шофьорите на колите, които обслужват сметосъбирането и сметоизвозването в к. к. Пампорово. По делото са приети като доказателства: за 2014 г. - 173 бр. пътни листи и кантарни бележки за извършени дейности по сметосъбиране на обектите в к. к. Пампорово, община Ч.; за 2015 г.-170 бр. пътни листи и кантарни бележки за извършени дейности по сметосъбиране на обектите в к. к. Пампорово, община Ч. и за 2016 г.- 164 бр. пътни листи и кантарни бележки за извършени дейности по сметосъбиране на обектите в к. к. Пампорово, община Ч.. Представени са и приети като доказателства общо 381 бр. констативни протоколи за организиране на извършените дейности по сметосъбирането в к. к. Пампорово, община Ч. от които за 2014 г. - 152 констативни протокола, за 2015 г. - 135 констативни протокола и за 2016 г. - 94 констативни протокола. Съдът е посочил, че в приложения № 3 и № 4 от заключението на вещото лице са описани фактурите издавани при извършване на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на зелени площи в к. к. Пампорово, община Ч.. В приложения № 5 и № 6 от заключението на вещото лице са посочени издадените фактури за депониране на ТБО от територията на община Ч. на депо "Теклен дол" за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. Приети като доказателство по делото са и фактури издадени за извършени дейности по зимно поддържане на територии за обществено ползване на територията на к. к. Пампорово за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г.
В показанията си разпитаните по делото свидетели Д.З и М.Д, водени от пълномощниците на „Вая тур” ЕООД, са посочили, че зимното почистване не е качествено, че се метат териториите за обществено ползване само веднъж, че съществува кошче за отпадъци само на автогарата в к. к. Пампорово. В показанията си свидетелите Т.Ч и А.С, водени от процесуалния представител на ответника, са посочили, в какво се изразява извършването на дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в к. к. Пампорово, както и че всички дейности се извършват съгласно издадените заповеди на кмета на община Ч. и се извършват качествено. Съдът е посочил, че в заключението си вещото лице по приетата по делото експертиза, е описало извършваните дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, както и по зимното поддържане на териториите за обществено ползване в к. к. Пампорово.
При така установеното съдът, след анализ на относимите разпоредби от ЗМДТ, е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Посочил е, че от представените по делото доказателства по категоричен начин е установена принадлежността на част от к. к. Пампорово към община Ч. и конкретно на хотел „Орфей” към посочената част от к. к. Пампорово, както и реалното изпълнение на услугите: сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистота на териториите за обществено ползване и обезвреждането на битовите отпадъци в депо осъществявани в к. к. Пампорово, частта към община Ч.. Изложил е, че този извод се потвърждава от представените по делото договори с дружествата изпълнители на услугите, пътните листи, подписаните протоколи, констативните протоколи сочещи на извършена услуга, представените и приети по делото като доказателства фактури, както и от показанията на свидетелите Т.Ч и А.С, които напълно кореспондират с приетия по делото писмен доказателствен материал. Решението е правилно.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че „Вая тур” ЕООД, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ се явява задължено лице за такса битови отпадъци, като собственик на имот, описан в подадена от дружеството декларация. По делото е установено, че притежаваният от „Вая тур” ЕООД недвижим имот се намира в к. к. Пампорово, който съгласно решение № 45 от 25 януари 2005 г. на Министерския съвет на Р. Б е определен за селищно образувание с национално значение, разположен на територията на община Ч. и община С., област С. (т. 8 от решението). Самото юридическо лице е подало в община Ч. декларацията си по чл. 14 от ЗМДТ, както и декларациите по чл. 22 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Притежаваният от дружеството недвижим имот – търговски обект хотел „Орфей” е включен в приложения № 1 и № 2 – схема и списък на обектите, към подписаните протоколи от 29.10.2014 г., 29.10.2015 г. и 31.10.2016 г., сред обектите подлежащи на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на ТБО в к. к. Пампорово, в частта на община Ч.. Всички представени по делото доказателства, установяващи наличието на законовите предпоставки и осъществяването на услугите изхождат от администрацията на община Ч.. С оглед изложеното неоснователно е възражението в касационната жалба, че не е безспорно установена принадлежността на част от к. к. Пампорово към община Ч. и по-специално на хотел „Орфей” към посочената част от к. к. Пампорово.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закон за административно-териториалното устройство на Р. Б (ЗАТУРБ) територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници и извънселищната територия, определена от границите на землището. В същото време територия на населеното място, съгласно легалната дефиниция в пар. 5, т. 6 от ЗУТ, е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Видно от чл. 22, ал. 1 от ЗАТУРБ, територията на селищното образувание се определя от неговите строителни граници. Селищното образувание е разположено на територията на едно или повече населени места и няма самостоятелно землище. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място. В нормата на чл. 10 от ЗМДТ, по отношение на имотите, което се облагат с данък, законодателят е конкретизирал, че става въпрос за сгради и имоти, които са разположени в строителите граници на населените места и селищните образувания, както и за поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ. С оглед на това и по аргумент от имотите, изключени от данък недвижими имоти - чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗМДТ, е видно, че водещо за законодателя по ЗМДТ е урбанизирания характер на имотите. Следователно би могла да се дължи такса и за урбанизирани територии или имоти извън строителните граници на населените места, както и за имоти в селищни образувания, след като тези територии и имоти са включени в обхвата на заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ.
Предвид съдържащите се по делото заповед № 410 от 21.10.2013 г., заповед № 436 от 29.10.2014 г. и заповед № 364 от 29.10.2015 г. на кмета на община Ч., правилен е изводът на първоинстанционния съд, че за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са организирани в прилежащата към община Ч. част от селищното образувание к. к. „Пампорово”, където се намира декларираният от дружеството недвижим имот. В заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на община Ч. за процесния период е предвидено, че общината предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване в к. к. Пампорово, в частта на община Ч., за всички застроени имоти в границите на застроителните планове и за всички застроени урегулирани имоти, както следва: - за месеците декември, януари, февруари и март – всеки ден; за юли и август – през ден; за останалите месеци – един път седмично (т. І.2 от заповедите). По отношение на услугата по поддържане на териториите за обществено ползване изрично е предвидено, че такова ще се предоставя при минимална повтаряемост на обслужването при метене на териториите за обществено ползване от 01 април до 30 ноември по населени места, както следва: - за първа зона улици – всеки работен ден; за втора зона – два пъти седмично; трета зона – един път седмично (т. ІІ.1 от заповедите). Предвидена е минимална повтаряемост на обслужването при миене: – един път месечно в периода от м. май до м. септември за всички улици, както и зимно почистване на териториите за обществено ползване (т. ІІ.2 и т. ІІ.3. от заповедите). За услугата по поддържане на териториите за обществено ползване в заповедта не са изброени конкретни населени места и/или селищни образования, на територията на които същата ще се предоставя, от което може да се направи извод, че е предвидено предоставянето й по отношение на всички територии за обществено ползване, находящи се на територията на община Ч.. Предвид посоченото, независимо от факта, че к. к. Пампорово (където се намира притежаваният от дружеството недвижим имот) съставлява селищно образование, то е включено в заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на община Ч. и противно на твърденията в касационната жалба органът е доказал наличието на правната предпоставка, от която възниква задължението за такса битови отпадъци в частта досежно услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на имота.
С АУЗ ТБО и за трите услуги е определена съгласно относимите разпоредби от ЗМДТ и Глава втора „Местни такси”, Раздел І „Такса за битови отпадъци” от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Ч.. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). Размерът на ТБО за имотите на дружеството за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. е определен в съответствие с решения № 407 от 19.12.2013 г, и № 36 от 29.12.2015 г. на Общински съвет - Чепеларе, съгласно които за нежилищни имоти на предприятия и фирми, за които има подадена до 30 ноември на съответната година декларация по чл. 22 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Ч., таксата за услугите по сметосъбиране, извозване и обезвреждане се определя според количеството в лева за година, като цената за контейнер тип „Нева” (какъвто е деклариран, че ще се ползва от дружеството през 2014 г.) е в размер на 1 660, 00 лв., а за контейнер тип „Бобър” (какъвто е деклариран, че ще се ползва от дружеството през 2015 г. и 2016 г.) е в размер на 7 800, 00 лв. Съгласно посочените решения таксата по копонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е 1, 66 промила през 2014 г. и 2015 г. и 1, 77 промила през 2016 г.
За да е дължима таксата за битови отпадъци и за трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ е необходимо, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване да са реално извършвани от общината, както и тя да разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци.
С цел доказване реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване през процесния период, по делото е установено, че са сключени договори между община Ч. – възложител и „Титан клинър” ООД - изпълнител, за осъществяване на посочените дейности през 2014 г. и 2015 г. и между община Ч. – възложител и „Глобъл клинър” ООД - изпълнител, за осъществяване на посочените дейности през 2016 г., както и договор с „Ависто” ЕООД, действащ в периода 2014 г., 2015 г. и 2016 г., за осъществяване на дейността "зимно поддържане, снегопочистване и опесъчаване на пътната мрежа и тротоари на територията на к. к. Пампорово в границите на община Ч.".
За доказване реалното предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване са представени протоколи от 29.10.2014 г., 29.10.2015 г. и 31.10.2016 г., подписани от представители на възложителя и изпълнителя („Титан клинър” ООД/„Глобъл клинър” ООД), с които са определени обектите подлежащи на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на ТБО в к. к. Пампорово, в частта на община Ч., като притежаваният от дружеството недвижим имот – търговски обект хотел „Орфей” е включен в приложения № 1 и № 2 – схема и списък на обектите, към подписаните протоколи. С цел доказване реалното предоставяне на услугата по делото са представени пътни листа за извършените дейности по сметосъбиране от к. к. Пампорово, община Ч. за процесния период. Представени са кантарни бележки за извършените дейности по сметоизвозване на ТБО до регионалното депо за битови отпадъци. Представени са 385 броя констативни протоколи за периода 2014 г. – 2016 г., с които от представител на община Ч. е осъществяван контрол по изпълнението на дейностите по сметосъбиране от обектите в к. к. Пампорово в частта на община Ч.. Видно от протоколите, констатирано е изпълнение на сметосъбирането от посочени в тях обекти, сред които хотел „Орфей” (посочен под № 45), като е направено отбелязване с Х или ДА. Представени са протокол-сметки за заплащане на извършените разходи от община Ч. за събиране и извозване на отпадъци до регионалното депо за ТБО „Теклен дол” гр. С., както и фактури издадени „Титан клинър” ООД и „Глобъл клинър” ООД за извършените дейности по сметосъбиране и сметоизвозване за процесния период. Разпитаният по делото свидетел Захариев, доведен от процесуалните представители на „Вая тур” ЕООД, също е заявил, че боклука се извозва редовно. Предвид изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото е безспорно установено осъществяването на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на к. к. Пампорово, в частта към община Ч..
За доказване на реалното предоставяне на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, по делото са представени два броя протоколи от 29.04.2014 г., подписани от представител на община Ч. и „Титан клинър” ООД. От тях се установяват извършени работи по събиране на регула (в периода 31.03. – 15.04.2014 г.), както и по почистване и миене на улици в к. к. Пампорово (в периода 02.04. – 17.04.2014 г.). Представени са седем броя пътни листа от 02, 03, 04, 14, 15, 16, 17.04.2014 г., установяващи изминатите километри и маршрут (базата – Пампорово) на автомобил „Шкода” № 8121, с посочена в тях дейност „миене на улици”. Представен е протокол от 27.05.2014 г., установяващ извършване на дейности по почистване и миене на улици на к. Пампорово (в периода 20.05. – 22.05.2014 г.), както и протокол от 29.05.2014 г., установяващ извършването на дейности по почистване и събиране на регула в к. к. Пампорово (в периода 15.05 – 19.05.2014 г.). Представени са два броя пътни листа от 20 и 22.05.2014 г., установяващи изминатите километри и маршрут (базата – Пампорово) на автомобил „Шкода” № 8121, с посочена в тях дейност „миене на улици”.
Представени са протоколи (два броя) от 29.04.2015 г., подписани от представител на община Ч. и „Титан клинър” ООД, за извършени работи по изпълнението на дейности по почистване и събиране на регула на улици на к. к. Пампорово (в периода 14.04-20.04.2015 г.), както и за извършени дейности по почистване и миене на улици на к. к. Пампорово (в периода 15.05. – 23.05.2015 г.).
Представен е и протокол от 03.05.2016 г., подписан от представител на община Ч. и „Глобъл клинър” ООД за удостоверяване на извършените дейности по почистване и миене на улици на к. к. Пампорово в периода 18.04 - 28.04.2016 г. Представени са осем броя пътни листа от 18, 19, 20, 21, 22, 23, 25, 27 и 28.04.2016 г., установяващи изминатите километри и маршрут (базата – Пампорово) на автомобил „ДАФ” № 4558, с посочена в тях дейност „миене на улици”.
От представеното от дружеството в хода на първоинстанционното производство писмо изх. № 114-467 от 01.06.2017 г. на БАН е видно, че само в три от дните в процесния период, в които с протоколите е удостоверено събиране на регула и миене на улици в к. к. Пампорово е валял сняг. В показанията си свидетелката Чиликова е заявила, че миенето може да се извършва и по време на дъжд, защото той спомага за по-бързото изтласкване на пясъка останал след вдигането на тежката регула. Предвид това с писмото не могат да бъдат опровергани удостоверените с протоколите дейности.
Представени са протоколи от 20.01.2015 г., 03.04.2014 г., 05.02.1015 г., 28.02.2014 г., 26.03.2014 г., 27.03.2015 г., 08.12.2014 г., 29.04.2015 г., 18.03.2016 г., 18.04.2016 г., 09.06.2015 г., 18.01.2016 г., 03.02.2016 г., 10.01.2017 г., 10.01.2017 г., подписани от представители на община Ч. и „Ависто” ЕООД, установяващи извършване на снегопочистване на вътрешната улична мрежа в к. к. Пампорово, съответно на 31.12.2014 г., 31.03.2014 г.,31.01.2015, 31.01.2014 г., 28.02.2014 г., 28.02.2015 г., 31.10.2014 г., 31.03.2015 г., 29.02.2016 г., 31.03.2016 г., 30.04.2015 г., 31.12.2015 г., 31.01.2016 г., 30.11.2016 г., 31.12.2016 г. Представени са фактури издадени от „Ависто” ЕООД и платежни нареждания от община Ч., за заплащане на дължимите на дружеството суми.
От показанията на разпитания по делото свидетел Захариев, доведен от процесуалните представители на „Вая тур” ЕООД и служител в хотел „Орфей”, се установява, че в к. к. Пампорово се осъществява зимно почистване, чрез отнемане от пътното платно на основния сняг и опесъчаване. Мете се веднъж, след края на зимния сезон, като част от пясъка остава по улиците, а след това – частично. С. Д. доведена от процесуалните представители на дружеството и служител в хотел „Орфей”, също е заявила, че к. к. Пампорово през зимата се поддържа, почиства се с багер, но не винаги достатъчно добре. Почиства се основният път, без страничните пътища, само пътното платно. Третира се с пясък. Виждала е, че се събира пясъка, но това става доста след приключването на зимния сезон. Извършването на посочената услуга е потвърдено и от доведените от органа свидетели – Чиликова и Сивкова, служители в община Ч.. В показанията си Чиликова е заявила, че след почистването на снега се хвърля регула, с цел препятстване обледяването на пътя. След стапянето на снега регулата се почиства, а след това се мие. Метенето се извършва ръчно, а миенето с три машини водоноски на фирмата изпълнител. През лятото се извършват метене и оборки. В показанията си Сивкова е посочила, че през зимния сезон се почиства най-напред пътя, като снега от улиците се бута встрани. На следващ етап се минава и се почистват тротоарите. Там, където е имало нужда тротоарите са почиствани от служители на общината, включително от Р.С.У на комплекса се метат след всяка зима от пясъка, останал от опесъчаването. Териториите за обществено ползване се почистват, както от външни фирми, така и от служители на общината. Има и жена, която извършва оборка целогодишно.
Услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не е обвързана с конкретен имот, а целта на нейното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община. Предвид събраните по делото доказателства, АС - Смолян правилно е приел, че е установено реалното предоставяне на услугата по почистване на териториите за обществено ползване в процесния период. Таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на всички териториите за обществено ползване, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него.
Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение за недоказаност на извършването на услугата, предвид обстоятелството, че не е установено извършването й в предвидената съгласно заповедите на кмета на община Ч. по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ честота. Размерът на ТБО за процесния период, включително по копонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е определен с решения на Общински съвет – Чепеларе, както следва: 1, 66 промила за 2014 г. и 2015 г. и 1, 77 промила за 2016 г. Посочените решения представляват общи, подлежащи на самостоятелно оспорване, административни актове. „Вая тур” ЕООД, като лице притежаващо недвижим имот на територията на к. к. Пампорово, е разполагало с право да ги оспори в частта, с която с тях е определен размерът на ТБО, включително по компонента почистване на териториите за обществено ползване, ако е считало, че така определения размер на таксата не съответства на качеството на предоставените услуги. Липсват данни и твърдения посоченото право да е реализирано от дружеството. Поради това и при установено предоставяне на посочената услуга, ТБО за нея е дължима.
Що се отнася до услугата по „обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци“, по делото е установено, че е налице регионално депо „Теклен дол” гр. С., което се ползва от жителите на общината. Ето защо, по аргумент от чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, такса за тази услуга се дължи. Поради това първоинстанционният съд правилно е приел, че АУЗД е законосъобразен и в посочената част.
Не може да бъде възприето, че ТБО за посочената услуга не се дължи, предвид факта, че тя не е включена в заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане завършва визираното в чл. 7, ал. 1 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО) задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това в ЗУО са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да става. Предпоставките за дължимост на таксата за тази услуга са: правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ; общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; общината да ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното обезвреждане. Следователно, за дължимостта на таксата за обезвреждане, законодателят не е предвидил предпоставките включване на услугата в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и попадане на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата. Това следва от изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно която таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци е дължима и когато имотът попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Дължимостта на тази такса обаче, за разлика от другите две услуги, законодателят не е обвързал с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а е приел, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Член 71, т. 3 от ЗМДТ изрично сочи, че таксата не се дължи единствено, когато общината няма депо или друго съоръжение. С оглед на това, законодателят е приравнил правните последици на фактическо ползване на услугата по обезвреждане на битови отпадъци на факта на ползване на депо за обезвреждане от общината. При така установената законова регламентация фактът на невключване на услугата обезвреждане на битови отпадъци в заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ не може да обоснове недължимост на таксата, при доказаност по делото, че дружеството е правен субект по смисъла на чл. 64 от ЗМДТ и че общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Дали кметът на общината ще посочи услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депо в заповедите си по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ или не е ирелевантно за дължимостта на таксата за обезвреждане.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, вземанията за ТБО са публични общински вземания. За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон (чл. 175 от ДОПК). Сроковете за заплащане на ТБО са изрично регламентирани. При неплащането им в срок задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Предвид посоченото правилно с АУЗД е установено, че невнесените в срок местни такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ във вр. с чл. 9б от ЗМДТ се събират заедно с лихвите по ЗЛДТДПДВ (ЗАКОН ЗА Л. В. Д, ТАКСИ И Д. П. Д ВЗЕМАНИЯ).
Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с точно установените фактически обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за законосъобразност на АУЗ. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, и при липса на възражение за прекомерност, съдът следва да осъди касационния жалбоподател да му заплати сумата от 4 500, 00 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 258 от 07.07.2017 г. постановено по адм. дело № 257 по описа за 2016 г. на Административен съд - Смолян.
ОСЪЖДА „Вая тур” ЕООД, ЕИК 102918816, да заплати на община Ч. сумата от 4 500, 00 лв. (четири хиляди и петстотин лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.