Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" при О. В, чрез пълномощник, против решение №1567 от 28.09.2017 г. по адм. д. № 1540/2017 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага доводи по съществото на спора, като твърди, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът П.А, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Първоинстанционният съд е отменил АУЗ № МД-АУ-2034/21.02.2017 г., издаден от старши инспектор "Контролно-ревизионни дейности", мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ към О. В, с който на П.А е установено задължение за данък върху превозно средство за 2016 година в размер на 281, 60 лв. и лихва към 21.02.2017 г.- 13, 65 лв. или общо 295, 25 лв.
След като е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, съдът е установил, че П.А е подал декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ с вх. № ДК 54003235/12.12.2014 г. за придобито право на собственост върху лек автомобил рег. [рег. номер на МПС], марка „Мерцедес“, модел „380“, година на производство 1980-та, като е поискал освобождаване от данък превозно средство за лекия автомобил, тъй като бил ретро автомобил и собственикът е член на Авто мото ретро клуб „Варна“. Като правно основание на искането е посочил разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Наредба за определяне на размера на местните данъци и такси на територията на О. В. С декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ от 2016 година, без входящ номер и неподписана от декларатора, Атанасов отново е посочил, че има основание за освобождаване от данък за превозното средство съгласно приетата Наредба на ОбС-Варна, тъй като е член на Авто мото ретро клуб „Варна“.
Съдът е приел, че в проведеното административно производство не е установено компетентните органи да са регистрирали декларацията на Атанасов, нито да са указали на подателя, че следва да отстрани нередовността й.
Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Атанасов е подал декларация от 2016 г. в Дирекция „Местни данъци“ в О. В, която е приета, но не е регистрирана в деловодството с входящ номер, поради което съдът е формирал извод, че декларацията е нередовно подадена по смисъла на чл. 99, ал. 5 ДОПК - не е положен подпис на декларатора. Позовал се е на чл. 99, ал. 3 ДОПК. В случая общинският служител не е уведомил декларатора за установената нередност и не му е дал възможност да я отстрани и с това е допуснал съществено нарушение на административопроизводствените правила. Съдът е приел, че задълженият субект е лишен от възможността надлежно да декларира релевантни за облагането факти и обстоятелства и това е довело до нарушаване на основен принцип, установен в чл. 3 ДОПК. Поради това е отменил оспорения акт като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона.
Касационният съдебен състав не споделя тези изводи. Приема, че при правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до неправилен извод за незаконосъобразност на административния акт.
Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Съответни на доказателствата по делото са установените от първоинстанционния съд факти. Атанасов е подал декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ с вх. № ДК 54003235/12.12.2014 г. за собственост върху лекия автомобил, като е декларирал основание за освобождаване от данък превозно средство, съдържащо се в Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на О. В, приета от Общинския съвет - Варна. През 2016 г. Атанасов е подал декларация за освобождаване от данък превозно средство по реда на чл. 54, ал. 6 ЗМДТ. Тази декларация не е подписана от подателя и не е заведена в общинската администрация с входящ номер, но е приета в общинското деловодство. На това сочи и представеното по делото от административния орган заверено копие от тази декларация.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 5 ДОПК приемането на декларация може да бъде отказано само в три лимитативно определени хипотези, една от които е неподписване на декларацията. Преди да извърши отказ от приемане на представена декларация, служителят в съответната данъчна служба е длъжен да окаже съдействие по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и да посочи необходимостта от отстраняване на непълноти в нея, съгласно чл. 99, ал. 3 ДОПК.
В случая, от данните по делото е видно, че по отправеното искане за освобождаване от данък върху притежавания от Атанасов лек автомобил на посоченото основание чл. 43, ал. 3 от Наредбата на Общинския съвет - Варна се е произнесъл директорът на Дирекция "Местни данъци" с писмо от 1.09.2016 г. Същият е уведомил декларатора, че няма основание по закон за освобождаване от данък ППС на притежавания лек автомобил. П.А е подал жалба на 21.09.2016 г. срещу този отказ до кмета на О. В, който е разпоредил проверка на директора на Дирекция "Местни данъци". По делото е приложено и определение на АС - Варна по адм. д. №3257/2016 г., от което е видно, че Атанасов е обжалвал писмото от 1.09.2016 г. и по съдебен ред. Административният съд е приел оспорването за недопустимо, прекратил е производството по делото и е върнал преписката на звеното за местни приходи в О. В за изпълнение на процедурата по издаване на АУЗ.
Обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото сочат, че искането на П.А за освобождаване от данък ППС за 2016 г. не е уважено от директора на Дирекция "Местни данъци". Жалбоподателят е оспорил становището на директора на дирекцията и по съдебен ред. Изброените действия са процесуални, извършени в хода на административното производство по издаване на АУЗД.З не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на акта органът е допуснал съществено нарушение на административнопроцесуалните правила.
Настоящият съдебен състав приема, че оспореният пред първоинстанционния съд АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. АУЗД е издаден в производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК, Според предложение четвърто на цитираната разпоредба акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. Издателят на акта е приел, че адресатът дължи данък за собствения му лек автомобил, описан в акта, за 2016 година. По делото не е спорно, че данъкът не е платен. Принципите за законност и обективност в работата на приходната администрация, установени в чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, вр. чл. 4, ал. 3 ЗМДТ не са нарушени. С издаването на АУЗД и предвид данните по административната преписка органът е приел, че няма основание за освобождаване от данък за превозното средство, собственост на адресата.
Съгласно разпоредбите на чл. 52, т. 1, чл. 53 и чл. 54, ал. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. Б, като данъкът се заплаща от собствениците на превозни средства по постоянния им адрес. С.но, правото на собственост върху превозното средство, попадащо в обхвата на чл. 52 ЗМДТ, е правопораждащият юридически факт за дължимостта на данъка. Затова за жалбоподателя в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 ЗМДТ е възникнало задължението за заплащане на данък ППС в законоустановения по чл. 60 ЗМДТ срок, за процесния данъчен период.
Административният орган правилно е приел, че няма законова възможност собственикът на МПС да бъде освободен данък върху превозното средство. Такава правна възможност не съществува. Законодателят в чл. 58, ал. 1 ЗМДТ лимитативно е определил правните субекти, за които е допустимо освобождаването от данък. Общинският съвет няма правомощието да освобождава от заплащането на данък, така както може да прави това за задължението за местни такси по аргумент от чл. 8, ал. 6 ЗМДТ. Съгласно чл. 60, ал. 2 от Конституцията данъчни облекчения могат да се установяват само със закон. Липсата в чл. 58, ал. 1 ЗМДТ или в друга правна норма на предвидена възможност за освобождаване от данък върху моторните превозни средства на собственици, които са членове на авто мото ретро клубове на територията на О. В, след представяне от собственика на документ за платен членски внос в клуба, означава, че такова освобождаване е недопустимо. В случая не са налице отричащи дължимостта на публичното задължение предпоставки, данъкът е законосъобразно определен по основание и размер.
Предвид изложеното, като е отменил оспорения акт за установяване на задължение, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При изяснена фактическа обстановка следва да бъде постановено друго, с което жалбата на П.А бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на правния спор основателно е искането на касатора за присъждане на разноски по делото, поради което в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер на 50 лв. на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното, върховнитя административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1567 от 28.09.2017 г. по адм. дело № 1540/2017 г. по описа на Административен съд - Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.А от [населено място] срещу Акт за установяване на задължение № МД-АУ-2034/ 21.02.2017 г. на старши инспектор "Контролно-ревизионни дейности", мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при О. В.
ОСЪЖДА П.А от [населено място], [адрес] да заплати на О. В направените по делото разноски в размер на 50 лв. /петдесет лева/. Решението е окончателно.