Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. А. В., представляван от адв. С. М., против решение № 2274 от 05.11.2010г., постановено по административно дело № 2578 по описа за 2009 г. на Административен съд – Варна (АСВ). Както с първоначално подадената касационна жалба от 30.11.2010 г., така и с последващите я „допълнение към касационна жалба” от 14.02.2011 г., кастаторът и неговият пълномощник поддържат възражения за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – чл. 209, т . 3 от АПК.

Конкретните възражения против обжалваното решение са, че съдът: -

на първо място, е постановил своя акт при противоречиви мотиви, тъй като от една страна приема, че решение № 3199/30.10.2007 г. на Районен съд – Варна, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 790/09.08.2004 г. на кмета на община А., е влязло в сила между страните, а от друга, че отмяната на заповедта не е окончателна, доколкото със съдебното решение е разпоредено издаването на нова заповед със същия предмет, но с различно материалноправно основание; -

на второ място, необоснован е изводът на съда, че неиздаването на заповед за учредяване на сервитут върху имота на Василев е изцяло в негова полза, защото при отсъствие на учредено право на преминаване с цел водоползване, то никой няма право на достъп до имота на това основание. Посочено е, че именно липсата на решение с проблема с безконтролното преминаване доказва наличието на установените в решението неимуществени вреди; -

на трето място, съдът неправилно е приложил чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като е приел, че влизането в сила на акта, причинил вредите, е релевантно обстоятелство; -

на четвърто място, че съдебния извод за съотношението между...