РЕШЕНИЕ

№ 87

Гр. София, 12.02.2025г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в открито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: В. А. АТАНАС КЕМАНОВ

и при участието на секретаря Д. Н. като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр. д.№1198/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по две касационни жалби на „Фип инвест“ЕООД, чрез процесуалните си представители адвокат В. Д. и Т. С., срещу решение №1050 от 31.07.2023г. по в. гр. д.№3619/2022г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 262515 от 27.07.2022 г., постановено по гр. д. № 10563/2020 г. на Софийския градски съд, с което ответникът „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 131401241, представлявано от управителя И. П. П., ЕГН [ЕГН], е осъден да заплати на И. П. И., ЕГН [ЕГН] поставен под ограничено запрещение и действащ със съгласието на своя попечител П. И. Р.: - на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 12 675лева, представляваща обезщетение за ползване на процесния имот за периода 17.11.2016 г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2019г. ; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 17.10.2019 г. до 31.10.2019г., в размер на сумата от 52.06лева.

В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на друго по същество, с което първоначалните искове бъдат отхвърлени като неоснователни, а тези, които са предмет на насрещния иск, изцяло уважени.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касация изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

С постановеното определение №4989/01.11.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следния въпрос : при предявяване на иск от собственика срещу добросъвестния владелец за връщане на имота, от кой момент той се превръща в недобросъвестен владелец.Въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 127 от 17.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2014/2009г., I г. о.

Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че първоначалният ищец И. П. И., ЕГН [ЕГН] с договор за продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 43 от 28.10.2015 г., т. ІV, рег. № 10055, д. № 549/2015 г. по описа на нотариус, вписан под № 065 в регистъра на Нотариалната камара, район на действие – Софийски районен съд е прехвърлил на „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 131401241, представлявано от управителя И. П. П., ЕГН [ЕГН] правото на собственост на следния недвижим имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се в сграда 2, разположена в имот с идентификатор ***, с предназначение за жилище, при съседи на същия етаж ***; ***; под обекта ***; над обекта ***, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите му 3.952 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, по силата на нотариален акт № 117, том. ІІІ, дело № 517 от 1985 г. за право на собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ.

С решение от 27.11.2017 г., постановено по гр. д. № 6818/2016 г. от СГС, влязло в сила на 15.07.2019г. е унищожен договора за продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 43 от 28.10.2015 г., т. ІV, рег. № 10055, д.№549/2015 г. по описа на нотариус, вписан под № 065 в регистъра на Нотариалната камара, район на действие – Софийски районен съд, на основание чл. 31, ал.1 ЗЗД, поради невъзможността на продавача /на ищеца/ да разбира свойството на извършеното и да ръководи постъпките си.

Ответникът е във владение на недвижимия имот от 17.11.2016 г. с въвод по и. д. № 20167830400500 от ЧСИ И. Ч..

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че ответникът, на основание унищожения договор е установил фактическата власт върху имота и го е ползвал, считано от датата на въвеждането му във владение на имота.Съобразно заключението на вещото лице, искът е основателен до размер на сумата от 12 675 лева.Следва да се присъди законната лихва върху сумата от 12 675 лева, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда 31.10.2019г.

Въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, последователно и непротиворечиво ВС и ВКС приема в своята практика, че когато юридическото основание на владелеца бъде унищожено поради това, че договорът е бил сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, владелецът се явява такъв въз основа на правно основание, за което не е знаел, че не е годно да прехвърли собствеността, поради което се смята за добросъвестен.Той обаче може да се превърне в недобросъвестен при настъпването на определени последващи обстоятелства.

Разпоредбата на чл.71 от ЗС предвижда, че добросъвестният владелец се ползва от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането на вещта.Следва да с приеме, че това разрешение се прилага само в хипотезата, в която не е проведен предходен процес относно валидността на придобивното основание, легитимиращо владелеца като добросъвестен.В този случай предявяването на иска за връщането на вещта се явява момент, в който владението е смутено и е пречка владелецът да упражнява правата си по чл.71 от ЗС.В решение № 35 от 25.02.2013 г. по гр. д. № 669/2012 г. на ІІ г. о. е прието, че, от гледна точка на предпоставките за приложението на чл. 71 и чл. 72 ЗС, добросъвестността се трансформира в недобросъвестност не само с предявяването на иска за връщането на вещта, но също така и при настъпването на други обстоятелства, следващи във времето момента на установяването на фактическата власт, но предхождащи предявяването на иска за връщането на вещта.

Според т.11 ППВС№6/74г. при унищожение, разваляне или отменяване на придобивното основание подобрителят се обезщетява като добросъвестен владелец, ако до завършване на подобренията не е узнал за обстоятелство, послужило за отпадане на основание, и поведението му не е било причина за унищожението, развалянето или отмяната на придобивното му основание.Ако узнаването на този факт предхожда извършването на подобренията, то ликвидацията на отношенията между подобрителя и собственика на имота следва да се уреди по реда на чл.74, ал.1 от ЗС.Най-късният момент, в който владелецът може да узнае за „обстоятелството, послужило за отпадане на основанието“ е получаване на препис от исковата молба, предмет на която е претенцията на прехвърлителя за унищожението, развалянето или отмяната на придобивното му основание по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС.В същия смисъл е и решение № 15 от 20.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2207/2021 г., II г. о., в което се приема, че приобретателят узнава за недостатъка на сделката, която впоследствие е унищожена на основание чл. 31 ЗЗД, в момента на предявяването на конститутивния иск за унищожаване на договора.Считано от този момент приобретателят по договора не само добива представа за обстоятелствата, формиращи основанието на иска по чл. 31 ЗЗД, а също така е изправен и пред надлежно упражнено от съконтрагента му право да потърси защита посредством унищожаването на сделката, с което се лишава от субективната увереност, че има право да упражнява пълновластно господство върху вещта. Отсъствието на тази увереност, според мотивите към т. 11 от ППВС № 6/1974 г., е пречка приобретателят да се ползва от правата по чл. 72 ЗС за извършените подобрения, респ. – поставя край на периода, през който може да ползва вещта, без да заплаща обезщетение за това, както и да става собственик на добивите, които тя е дала.

В процесния случай се установява, че ответникът по делото е бил въведен във владение на процесния имот на 17.11.2016г., а производството пред СГС за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот е било образувано през 2016г.Съобразно изложеното по-горе следва, че ищецът би имал право да претендира обезщетение по чл.59 от ЗЗД от момента, в който е бил отстранен от имота само тогава, когато ответникът по делото е получил препис от исковата молба по гр. д.№6818/2016г. по описа на СГС/участващ в това производство също като ответник/ преди 17.11.2016г.По делото няма данни кога „Ф. И. ЕООД е получил препис от разпореждането на съда по чл.131 от ГПК, исковата молба и доказателствата към нея, което е пречка да се определи периодът, за който ответникът дължи заплащането на обезщетение по чл.59 от ЗЗД.Тъй като се налага извършването на нови процесуални действия, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.При новото разглеждане въззивният съд следва да изиска и приложи служебно гр. д.№6818/2016г. по описа на СГС, за да установи на която дата ответникът „Ф. И. ЕООД е бил уведомен за образуваното срещу него исково производство.

На основание чл.294, ал.2 от ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение №1050 от 31.07.2023г. по в. гр. д.№3619/2022г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 262515 от 27.07.2022 г., постановено по гр. д. № 10563/2020 г. на Софийския градски съд, с което ответникът „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 131401241, представлявано от управителя И. П. П., ЕГН [ЕГН], е осъден да заплати на И. П. И., ЕГН [ЕГН] поставен под ограничено запрещение и действащ със съгласието на своя попечител П. И. Р.: - на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 12 675лева, представляваща обезщетение за ползване на процесния имот за периода 17.11.2016 г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2019г. ; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 17.10.2019 г. до 31.10.2019г., в размер на сумата от 52.06лева.

ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: