Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано по молба на В. Е. П. – Г. от гр. София за отмяна на влязло в сила решение на СГС, VІ-4 състав по гр. д.№ 6186/2016 г., с което са отхвърлени предявените от молителката искове против Н. Б. П. по чл. 94 ЗАПСП и чл. 95 ал. 1 т. 2 ЗАПСП и против Д. Г. Б. по чл. 95 ал. 1 т. 2 ЗАПСП, на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК.

В молбата са изложени съображения, че вследствие допуснатите от СГС процесуални нарушения на правилата на чл. 38 ГПК /страната е променила адреса си, уведомила е съда, но той не е съобразил това обстоятелство и не е актуализирал адреса на призоваване/, молителката е била лишена от участие в процеса в последния му стадий, като не е уведомена за постановеното по делото решение. В проведеното публично съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа и се моли за нейното уважаване, като се твърди, че липсва уведомяване на посочения нов адрес.

Ответниците по молбата, чрез процесуалните си пълномощници, изразяват становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на същата. Претендират разноски.

Като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение приема следното:

По допустимостта на молбата съдът се е произнесъл предварително съобразно изискването на чл. 307 ГПК.

В исковата молба /първоначално предявена като насрещна, отделена от съда в друго производство/ молителката В. Е. П. – Г. е посочила адрес за призоваване в гр. София, [жк], [жилищен адрес]. От данните по делото се установява, че тя е представлявана от процесуален пълномощник – адв. И. В., като съобразно находящото се на л. 115 по делото пълномощно, същото важи до приключването на спора пред всички инстанции. Пълномощникът е приемал адресираните до ищцата съобщения и призовки, отстранявал е нередовности на исковата молба, внасял е дължимите държавни такси, осъществявал е процесуалното й представителство. След даване ход на делото по същество на 14.12.2017 г., Германаку е депозирала молба вх. № 171351 от 19.12.2017 г., с която моли всички книжа по делото да й бъдат изпращани на нов адрес – гр. София, кв. Л., [улица], ап. 9.

Решението е било постановено на 15.02.2018 г. Препис от същото е изпратен на адреса от исковата молба, върнат е невръчен с отбелязване, че това е адресът на адв. В., която не е пълномощник на ищцата. Съдът е изпратил преписа на посочения в допълнителната молба адрес, но съобщението е върнато с отбелязване, че на него липсват данни за адресата и по сведение на живущ в кооперацията лицето е непознато. Съдът отново е разпоредил връчването да се извърши на пълномощника на страната. Адв. В. не е получила преписа, като собственоръчно в разписката е вписала, че вече не представлява ищцата и е предоставила адреса й по лична карта. При тези данни съдът е приел, че е налице отказ на пълномощника да получи преписа от решението и е приложил разпоредбата на чл. 51 ал. 3 ГПК. След изтичането на съответния срок, решението е влязло в сила.

Настоящият съдебен състав намира, че предявената молба за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като не са налице релевираните с нея процесуални нарушения, които да са препятствали правото на молителката да вземе участие в делото и надлежно да се защити. Първо, не съответстват на данните по делото твърденията, че съдът изобщо не е изпратил съобщение за решението на посочения от страната нов адрес. Видно е, че такова съобщение е изпратено, но според събраните от връчителя сведения ищцата не живее на адреса. Съобразно чл. 38 ГПК, в този случай лицето следва да се търси по настоящ или постоянен адрес, но това важи в случаите, когато то не е посочило съдебен адресат или няма пълномощник. Съгласно правилото на чл. 39 ал. 1 ГПК, когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на пълномощника. Второ, съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 51 ал. 3 ГПК. Няма данни пълномощията на адв. В. да са прекратени по предвидения в закона ред – съобразно чл. 35 ГПК при оттеглянето им или съобразно чл. 36 ГПК при отказ, и за това да е уведомен съдът. Поради това, неприемането на съдебните книжа от страна на пълномощника правилно е счетено за отказ по смисъла на чл. 51 ал. 3 ГПК, който не се отразява на редовността на връчването.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Е. П. – Г. от гр. София за отмяна на влязло в сила решение на СГС, ТО, VІ-4 състав, постановено по гр. д.№ 6186/2016 г., на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК.

ОСЪЖДА В. Е. П. – Г. от гр. София с ЕГН [ЕГН] да заплати на особения представител на Д. Г. Б. – адв. С. Ц. С. от САК със служебен адрес – гр. София, [улица], Търговски дом, ет. 3, кантора 340 сумата 300 лв., представляваща дължимо възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

ОСЪЖДА В. Е. П. – Германаку отгр. София с ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. Б. П. с ЕГН [ЕГН] от гр. София сумата 1 000 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: