О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 257

гр. София, 25.04.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№2855 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. М. Г. срещу решение №159 от 29.05.2018 г. по в. т.д.№91/2018 г. на ОС Враца. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №789 от 08.12.2017 г. н РС Враца, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, че Г. М. Г. дължи на „Банка ДСК” ЕАД сумата от 12 025.13 евро, главница по сключен договор за ипотечен кредит от 31.07.2008 г., ведно със законната лихва от 05.04.2017 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д.№1589/2017 г. на РС Враца.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, като се поддържа, че след като съдът е приел за нищожни, клаузите за изменение на договорения лихвен процент, то е следвало да отхвърли изцяло като недоказана и главната претенция, предвид плащанията на суми, които са отнасяни към погасяване на договорни лихви, вместо към погасяване на главницата. Излагат се съображения, че в противоречие с материалния закон не е възприето направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за заплащане на дължимата по договора главница. Приложното поле на касационно обжалване е обосновано с наличие на селективните основания по чл. 280, ал. 1, т. 3...