О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 459

гр. София, 12.02. 2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : П. Х.

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 84 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.274, ал.2, предл.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба (неправилно наименована „касационна частна жалба“) на „КИБИС“ ООД - чрез адв. С. П., срещу определение № 357 от 30.05.2024 г., постановено по в. т. д. № 950/2023 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без уважение молба вх. № 12066/07.05.2024 г. на „КИБИС“ ООД за възстановяване на срока за поправка на протокол от съдебно заседание, проведено на 16.04.2024 г.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е процесуално недопустимо и неправилно, тъй като в нарушение на чл.64 - чл.67 ГПК е постановено в закрито съдебно заседание, с което е нарушено правото на защита на частния жалбоподател. Излагат се и оплаквания за неправилност на извода на въззивния съд, че не са налице предпоставките по чл.64, ал.2 ГПК. По съображения в жалбата се иска отмяна на определението и връщане на делото на Апелативен съд - София с указания за провеждане на производство за възстановяване на срока за поправка на протокола от открито съдебно заседание на 16.04.2024 г. Формулирано е и „особено искане“ за допускане на обезпечителна мярка „спиране на унищожаването на записа от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 16.04.2024 г.“ по въззивното дело.

Ответникът по частната жалба „Ю. Б. АД - чрез адв. Д. Д., оспорва жалбата като недопустима, евентуално като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 13.11.2024 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване по силата на изричната разпоредба на чл.66, ал.2 ГПК.

С постановеното по в. т. д. № 950/2023 г. определение № 357 от 30.05.2024 г. състав на Апелативен съд - София е оставил без уважение молбата на „КИБИС“ ООД за възстановяване на срока за поправка на протокола от открито съдебно заседание, проведено на 16.04.2024 г., след като е приел, че в молбата не са посочени обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани като особени, непредвидени и непреодолими за страната - молител по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК. Твърдението в молбата, че обстоятелствата по чл.64, ал.2 ГПК се изразяват в невъзможност страната да се запознае с актовете на съда от открито и закрито съдебно заседание, е преценено като недостатъчно за обосноваване на предпоставките по чл.64, ал.2 ГПК. Изложени са съображения, че липсата на конкретизация в какво се изразява твърдяната невъзможност за запознаване с актовете на съда и на доказателства за причините, на които се дължи тази невъзможност, съответно на искания за събиране на доказателства за тях, не позволява да се направи извод за възникването на особени непредвидени обстоятелства от обективен или субективен характер, които молителят не е могъл да преодолее и които са му попречили да спази срока за отправяне на искане за поправка на протокола от проведеното на 16.04.2024 г. открито съдебно заседание.

Въззивният съд се е произнесъл по молбата с правно основание чл.64, ал.2 ГПК в закрито съдебно заседание, отчитайки обстоятелството, че с молбата не са ангажирани доказателства и не е поискано събиране на доказателства, което да налага провеждане на открито заседание с призоваване на страните. Позовал се е на практиката в определение № 7/06.01.2022 г. по ч. т. д. № 2555/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., според която в случаи като процесния разглеждането на молбата по чл.64 ГПК в закрито заседание не води до лишаване на страните от упражняване на правото им на защита или до накърняване на това право.

Обжалваното с частната жалба определение е допустимо, а по същество - правилно, и следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е поддържаното в жалбата оплакване за процесуална недопустимост/неправилност на определението предвид постановяването му в закрито, вместо в открито съдебно заседание. В разпоредбата на чл.66 ГПК е предвидено, че молбата по чл.64 ГПК за възстановяване на пропуснат срок се разглежда в открито заседание. Посоченото правило е валидно за случаите, в които с молбата са ангажирани доказателства, чието събиране не може да бъде извършено в закрито заседание и без участие на насрещната страна. Молбата, по повод на която се е произнесъл въззивният съд, не съдържа искания за събиране на доказателства, а само твърдения, чието установяване предполага справка по делото и проследяване на процесуалните действия, извършени от съда и от страните в открито съдебно заседание на 16.04.2024 г. (в което е разгледано делото и е даден ход по същество) и в последвалото закрито съдебно заседание от 14.05.2024 г. (в което съдът се е произнесъл по искания на „КИБИС“ ООД за отмяна на хода по същество и за откриване на производство по оспорване на протокола от откритото заседание). Съобразявайки съдържанието на молбата, въззивният съд правилно е преценил, че произнасянето по искането за възстановяване на срок не налага провеждане на открито съдебно заседание. Формалното неспазване на разпоредбата на чл.66 ГПК не е довело нито до нарушаване правото на защита на молителя, нито до недопустимост на обжалваното определение.

За неоснователни настоящата инстанция приема и поддържаните в частната жалба оплаквания срещу правилността на определението.

Предпоставките за възстановяване на пропуснат срок за извършване на процесуално действие са уредени в разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК. Съгласно чл.64, ал.2 ГПК, възстановяването на установен от закона или на определен от съда срок е възможно тогава, когато пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. В правната доктрина и в константната практика на ВКС (напр. определение № 39/27.03.2014 г. по ч. гр. д. № 5299/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 216/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4360/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., определение № 355/13.05.2013 г. по ч. т. д. № 1950/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.) понятието „особени непредвидени обстоятелства” се свързва с обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано за страната и са препятствали обективно спазването на срока за извършване на дължимото процесуално действие; За да предпоставят уважаване на искането по чл.64, ал.2 ГПК, обстоятелствата следва да са били непреодолими за страната, въпреки проявената от нея добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса.

Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че в молбата по чл.64 ГПК не са посочени конкретни обстоятелства, които могат да бъдат подведени под разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК и да обосноват извод, че пропускането на срока по чл.151, ал.1 ГПК от страна на „КИБИС“ ООД се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които дружеството не е могло да преодолее, за да сезира своевременно съда с искане за поправка на протокола от откритото съдебно заседание на 16.04.2024 г. Изложените причини за пропускане на срока - „запознаване със съдебния акт от проведеното от съда закрито съдебно заседание след проведеното открито такова, писмо, изпратено до Софийски градски съд, и съответно невъзможност да се установи за кое точно дело се е уведомил служебно настоящият състав и неговото становище относно преюдициалност на другото дело“, не представляват обстоятелства с внезапен, непредвидим и непреодолим характер, които обективно могат да попречат на молителя да поиска поправка на протокола от откритото съдебно заседание преди изтичане на срока по чл.151 ГПК. От съдържанието на молбата за възстановяване на срок по-скоро може да се направи извод, че целта на отправеното с нея искане е преразглеждане на становището на въззивния съд за отсъствие на връзка на преюдициалност между разглежданото т. д. № 950/2023 г. и друго дело, висящо пред Софийски градски съд, а оттук - и за неоснователност на искането на „КИБИС“ ООД за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. След като молителят не е релевирал и доказал проявлението на конкретни обстоятелства от кръга на предвидените в чл.64, ал.2 ГПК, няма основание за възстановяване на срока по чл.151, ал.1 ГПК, до какъвто извод е достигнал и въззивният съд.

С оглед неоснователността на молбата по чл.64 ГПК, която правилно е оставена без уважение от въззивния съд, искането в частната жалба за допускане на обезпечителна мярка следва да се остави без уважение, без да се обсъжда доколко посочената „обезпечителна мярка“ е допустима.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 357 от 30.05.2024 г., постановено по в. т. д. № 950/2023 г. на Апелативен съд - София.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „КИБИС“ ООД с ЕИК [ЕГН] за допускане на обезпечителна мярка „спиране на унищожаването на записа от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 16.04.2024 г.“ по в. т. д. № 950/2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :