№229

гр. София, 24.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение в откритото съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: С. Д

Членове: Г. М

Д. С

при секретаря Р. С разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 246 по описа за 2018 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 394/ 05.10.2017 г. по гр. д. № 531/ 2017 г., с което Русенски окръжен съд, като потвърждава решение № 760/ 16.06.2017 г. по гр. д. № 914/ 2017 г. на Русенски районен съд на основание чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК признава за установено между [община], от една страна, и Е. В. К. и А. А. К., от друга, че е неистински документ нотариален акт по договор № 123/ 16.12.1947, том VII, рег. № 2496, дело № 2406/ 1947 г. на нотариус А. К..

Решението е допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуално-правни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е недопустимо, преди да пристъпи към решаването на спора по същество? 2. Кога е налице правен интерес от иска по чл. 124, ал. 4 ГПК за неистинност на документ в хипотезата, в която оспореният документ не е представен като доказателство по друго дело?.

По първия въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд е длъжен да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционното решение е недопустимо, а да пристъпи към решаване на правния спор, след като прецени, че то е валидно - изцяло и допустимо – в обжалваната част. Въззивният съд извършва тази проверка...