О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 324

гр.София, 23.04.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т

ЧЛЕНОВЕ: Д. ДГ. Н

като изслуша докладваното от съдия Д. Д гр. д. №4651 по описа за 2018 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. срещу решение № II-13 от 17.08.2018 г., постановено по в. гр. д.№89 по описа за 2018 г. на Бургаския окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение № 1878 от 20.11.2017 г. по гр. д. № 225 по описа за 2016 г. на Бургаския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против Военно формирование 32890 искове за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд над размера от 47, 41 лв. до 15 351, 91 лв. за периода от 1.04.2004 г. до 20.11.2015 г. и за мораторна лихва над 6, 66 лв. до 12 416, 31 лв.

Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи всички точки на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Възможно ли е правото на военнослужещия по чл. 136а, ал. 4 от КТ сам да определи почивката си да се погаси с кратката тригодишна давност, без да е направено волеизявление на работодателя му за това? Възможно ли е възражението...