Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на особения представител на Л. П. Ш. срещу решение № 578/12.03.2018 г. по в. т. дело №2315/2017 г. на САС, с което е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен установителният иск, предявен след издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК от страна на „БАНКА ДСК”ЕАД - София срещу касатора, за сумите от 15 602, 37 лева, общо-възнаградителна лихва с настъпил падеж за периода до 02.12.2011 г., основан на договор за ипотечен кредит от 20.09.2007 г. и анекс към него от 05.08.2010 г. и 130 лева-такси по заема.

Навеждат се оплаквания за нарушения на материалния закон и недопустимост на обжалваното решение като произнесено по непредявен иск.

Като основания за допускане до касация се сочи противоречие на обжалваното решение с посочената практика на ВКС/две решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК/ по въпросите: за допустимостта по предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК, основан на предсрочна изискуемост на вземанията по договор за банков кредит да бъде уважен само за дължимите вноски с настъпил падеж, ако се установи липсата на редовно обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника и дали условие за уважаването на такъв иск за дължимите вноски с настъпил падеж е разграничаването на последните със заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводните книги и в ИМ по иска по чл. 422 ГПК.

С оглед висящността на производство по тълкувателно дело № 8/2017 на ОСГТК на ВКС, което обхваща и спорните въпроси по настоящото дело и съгласно чл. 292 ГПК, производството по настоящото дело е било спряно до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №8/2017 г.. С ТР №8/17 от 02.април 2019 г. ОСГТК на ВКС се е произнесъл и по двата въпроса, поради което и производството по настоящия спор следва да се възобнови.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че от събраните доказателства се установява, че на 20.09.2007 г. между „Банка ДСК”ЕАД и Л. Ш. и Й. Д. Ш. е сключен договор за банков кредит по чл. 430 ТЗ за сумата от 211 000 лева. В последствие с два анекса, последният от 05.08.2010 г. е предоговорен размер от 216 000 лева с 18 месечен гратисен период, през който кредитополучателите следва да заплащат вноски по погасяване на възнаградителната лихва, съобразно приложения към споразумението погасителен план. От ЗСчЕ е установено, че от страна на ответника са останали непогасени на падежа вноски по последното задължение до размера на сумата, за която искът е уважен. Съдът е счел, че за уважаването на иска за същите не е пречка липсата на редовно обявена предсрочна изискуемост на целия кредит, нито липсата на разграничаване на вноските с настъпил падеж със заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК и в ИМ по иска по чл. 422 ГПК.

С ТР №8/17 от 02.април 2019 г. ОСГТК на ВКС се е произнесъл и по двата обуславящи изхода по спора правни въпроси като е постановил, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението.

С оглед изложеното и доколкото обжалваното въззивно решение е напълно в съответствие с цитираното ТР, което представлява задължителна практика на ВКС, то липсва основание за допускане до касация.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по касационна жалба от страна на особения представител на Л. П. Ш. срещу решение № 578/12.03.2018 г. по в. т. дело №2315/2017 г. на САС.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 578/12.03.2018 г. по в. т. дело №2315/2017 г. на САС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.