Производството е по чл. 208 и сл. от Върховния административен съд.

Образувано е по касационна жалба на "Бано" ЕООД против решение № 11 от 27.02.2012 г. по адм. дело № 409/2011 г. на Административен съд - Смолян. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - кметът на община Р., чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените от касатора основания за отмяната му.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение АС - Смолян е оставил без разглеждане жалбата на "Бано" ЕООД в частта й, с която се оспорва акт за установя ване на задължение по Закона за местните данъци и такси № Д-0010 от 20.05.2010 г. на кмета на община Р. като незаконосъобразен поради просрочие и е прекратил производството по делото в тази част и е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството в останалата част, с която се оспорва същият акт като нищожен.

Съдът е приел, че с оспорения акт за установяване на задължение по ЗМДТ № Д-0010 от 20.05.2010 г. е установено по размер задължение за такса битови отпадъци за посочените периоди за 2009 г. и 2010 г., общо в размер на 19157, 98 лв., на основание чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 77, ал. 1 от Наредбата за администриране на местните данъци, такси и услуги, приета от Общински съвет гр. Р.. Актът е връчен по пощата чрез известие за доставяне на представител на дружеството - жалбоподател на 21.05.2010 г., видно от приложените по делото известие за доставяне и опис на препоръчаните пратки за разнос. Ж. срещу оспорения акт е подадена по пощата на 28.10.2011 г. директно пред административния съд. С оглед тези фактически обстоятелства, съдът е приел, че жалбата е подадена от надлежна страна, но след изтичане на 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 АПК във вр. чл. 9б, ал. 3 от ЗМДТ, в приложимата редакция ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г. При тези съображения е счел, че жалбата с доводи за унищожаемост на административния акт е процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане.

По отношение възраженията за нищожност на обжалвания акт по чл. 9б, ал. 1 от ЗМДТ, съдът е приел, че са неоснователни. Посочил е, че актът е издаден от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на нарушения на административно производствените правила, които опорочават волеизявлението на административния орган до степен на липса на такова и на валидно законово основание. При това положение е счел, че не са налице основания за обявяване недействителността на обжалвания акт и е отхвърлил жалбата в тази част.

Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено при неправилно интерпретиране на доказателствения материал, в нарушение на процесуалните правила за разпределяне на доказателствената тежест и на материалния закон. Твърди, че от приложеното по преписката писмено доказателство за съобщаване на оспорения акт не се установява категорично представител на дружеството да е получил препис от същия, поради което срокът за обжалване не е изтекъл и жалбата е допустима. Счита за неправилен извода на съда относно компетентността на издателя на акта, т. к. не било ясно кой точно е подписал същия. Прави възражение и по отношение на присъдените с решението разноски с доводи, че липсват доказателства за действително изплащане на договореното адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ, в приложимата редакция,

вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общинатапо реда на Административнопроцесуалния кодекс ,

като актът за установяване на вземането може да се обжалва по реда на АПК. В разглеждания случай съдът е събрал необходимите доказателства относно редовността на съобщаването на акта и правилно е приел, че жалбоподателят е бил уведомен на 21.05.2011 г. От представения по делото опис на препоръчани пратки за разнос е видно, че актът е връчен на С. А., който е управител на дружеството - жалбоподател. Срокът за оспорване пред съда е изтекъл на 06.06.2011 г. (понеделник), а жалбата е подадена по пощата до съда на 28.10.2011 г. При установяване на фактите относно срочността на жалбата съдът е спазил правилата за разпределяне на доказателствената тежест. Изискал е от ответника да представи писмени доказателства в подкрепа на доводите си за редовност на връчването на 21.05.2011 г., видно от протокол от с. з. на 02.12.2011 г., поради което не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно, при коректно изяснени фактически обстоятелства и точно приложение на законовите разпоредби съдът е приел, че жалбата с доводи за унищожаемост на административния акт е просрочена и следователно правата на жалбоподателя за оспорването му пред съда са преклудирани.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на изводите на съда относно действителността на обжалвания акт за установяване на задължение по ЗМДТ на дружеството. Съдът правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентния административен орган, съобразно действащата към този нормативна уредба. Актът е подписан от кмета на община Р. и това обстоятелство не е било оспорено от жалбоподателя. Изложените доводи в тази насока в касационната жалба са общи и голословни, без опора в данните по делото, поради което са неоснователни. Правилно съдът е посочил, че не са налице такива тежки пороци като неспазване на изискването за писмена форма, липса на волеизявление на административния орган или отсъствие на правно основание за издаване на обжалвания административен акт, които биха обуслови неговата нищожност. Съдът е обсъдил подробно фактическите обстоятелства в светлината на приложимите норми към издаването на акта и обосновано е приел, че искането за обявяването му за нищожен е неоснователно.

С решението съдът, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв. Съдът правилно е приел, с оглед приложеното преводно нареждане, че сумата е действително платена и не са налице основания по чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуцирането й съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

С оглед този изход на спора пред касационната инстанция, основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски. Към приложения писмен отговор на касационната жалба е представен договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане, съгласно които ответникът по касация е направил разноски в размер на 935 лв. за адвокатско възнаграждение. При тези данни и при отсъствие на възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на община Р. направените деловодни разноски в размер на 935 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 11 от 27.02.2012 г. по адм. дело № 409/2011 г. на Административен съд - Смолян. ОСЪЖДА

"Бано" ЕООД гр. Р. да заплати на община Р. направените деловодни разноски в размер на 935лв. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ю. К. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ С. Я.

Ю.К.