Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АДП/ във връзка с чл. 34б, ал. 3, изр. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД).

Образувано е по жалба на М. И. М., нотариус с район на действие Районен съд - гр. П., против заповед № ЛС-И-78 от 05.02.2009 г. на Министъра на правосъдието, с която е отказано преместването му като нотариус в района на Районен съд - София. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като са налице важни причини, които налагат преместването му и обстоятелства обосноваващи необходимостта от откриване на допълнително място по смисъла на чл. 10, ал. 4 ЗННД. Иска се отмяна на административния акт.

Ответната страна - министър на правосъдието, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Поддържа, че не са налице важни причини, обосноваващи необходимост от преместване.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира жалбата за допустима - подадена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от неблагоприятно засегната от него страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Въз основа на представените от страните писмени доказателства, съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят е вписан като нотариус с район на действие Районен съд - Перник от 23.11.2004г. С молба вх. № 94-М-511 от 21.11.2008 г. същият прави искане пред министъра на правосъдието за преместването му като нотариус в района на Районен съд -София. Молбата си мотивира с обстоятелството, че от 2001г. живее на съпружески начала с Д. М., която работи като адвокат в гр. С., като от 2005г. живеят в притежавания от нея апартамент. На 01.10.2007г. се родила дъщеря им А. М. и като родител следвало да участва в грижите за детето и да бъде в непосредствена близост до близките си. Представя доказателства за твърдените в молбата факти -нотариални актове, удостоверение за раждане на...