Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Ж. Д. А., адвокат от АК – Благоевград, пълномощник на М. Н. Л., К. Ц. К. и В. Ц. К., против решение № 1036 / 20.11.2008 г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. дело № 603 / 2008 г. Касаторите не са доволни от решението за отхвърляне на жалбата им с мотива, че не са налице предпоставките по чл. 31, ал. 1 от ЗОС за отмяна на отчуждаването. Считат за неправилен извода на съда, че мероприятието, за което е отчужден имота е реализирано. Твърдят, че от момента на отчуждаването със заповед № 388 / 14.08.1986 г. на Председателя на ИК на ОбНС – Благоевград до 2006 година върху процесния имот не е осъществявано никакво строителство. Впоследствие мероприятията – улица, озеленяване и сграда на Д. Л.о – Благоевград са реализирани, но засягат части от имота, а свободната площ в размер на 420 кв. м отговаря на всички законови изисквания, за да бъде обособена като самостоятелен поземлен имот. Считат, че не е налице хипотезата на частична отмяна на отчуждаването, тъй като мероприятието, за което е отчужден имота е изпълнено много години след неговото отчуждаване и то след последващо преотреждане и обособяването на евентуален нов поземлен имот не би пречило на обслужването на новоизградената сграда на Д. Л.о. Молят обжалваното от тях решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и постановен нов съдебен акт, с който спора да бъде решен по същество като се отмени атакувания отказ № 651 / 10.04.2008 г. на кмета на община – Благоевград. Допълнително е постъпило и писмено становище от пълномощника на касаторите със същите съображения.

Ответникът - Кмета на О. Б. не взема отношение по касационната жалба.

Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е допустима и неоснователна и поради липса на основания по чл. 209, т. 3 от АПК решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. По делото няма спор относно фактите, които се установяват от приложените документи. В нормата на чл. 31, ал. 1 ЗОС се изисква визираният 3-годишен срок, както и мероприятието да не е реализирано. При извършената проверка административният съд правилно е приел, че в случая не са осъществени изискванията на законодателя, мероприятието по отреждане “за сграда на Държавно лесничейство” е реализирано, като озеленяването е част от същото и е свързано с обслужването на сградата, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл. 31, ал. 1 ЗОС. В този смисъл с разпоредбата на закона не се допуска частична отмяна на отчуждаването, само по отношение на част от имота или досежно някои от отчуждените собственици – искането следва да се отнася до целия отчужден имот. Като е достигнал до тези изводи съдът е постановил законосъобразен съдебен акт.

Касационната жалба (наименована само “жалба”) е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С решение № 1036 / 20.11.2008 г. по адм. дело № 603/2008 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд – Благоевград, на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Н. Л., К. Ц. К. и В. Ц. К., всички от гр. Б.д, ул. “Г. П.” № 4-Б срещу Отказ на Кмета на О. Б. № 651 / 10.04.2008 г. за отмяна на отчуждаването на имот пл. № 2478 в кв. 8 по плана на Благоевград, отчужден със Заповед № 388/14.08.1986 г. на Председателя на ИК на ОбНС – Благоевград и с втори диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА жалбоподателите да заплатят на О. Б. сумата от 200 лева, представляващи сторените по делото разноски.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че отказът за издаване на заповед за отмяна на отчуждаването изхожда от компетентен орган – кметът на общината, на когото е възложено приложението на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. На второ място съдът е приел, че имотът е завзет за мероприятията по действащия план на гр. Б.д – улица, озеленяване и сграда на Държавно лесничейство и затова не са налице предпоставките по чл. 31, ал. 1 от ЗОС за отмяна на отчуждаването – мероприятието да не е започнало или имотът да не се ползва по предназначение. Приел е за без правно значение обстоятелството, че от имота е останала незастроена част от 420 кв. м, от която може да се обособи самостоятелен парцел – първо, защото нормата на чл. 31, ал. 1 ЗОС въвежда като отрицателна предпоставка за отмяна на отчуждаването мероприятието по отреждането да не е започнало, а в случая то – “за сграда на Държавно лесничейство” е реализирано и е неотносимо дали е засегнало изцяло или отчасти имота, а освен това тези 420 кв. м са част от УПИ ІІ, върху който е построена сградата на Държавно горско стопанство – Благоевград и тяхното предназначение е да обслужват именно тази сграда. Отделно от това съдът е приел, че Законът за общинската собственост (чл. 31) не предвижда възможност за частична отмяна на отчуждаването – за да е изпълнен фактическия състав на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС следва да се иска и да е възможна отмяна на отчуждаването на целия имот, но не и на част от него. Така постановеното съдебно решение е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) в приложимата за случая редакция в “Държавен вестник”, бр. 101/2004 г., кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване, ако мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или

имотът не се ползва по предназначението, за което е отчужден. Втората хипотеза не е приложима за конкретния случай, защото претендираният имот пл. № 2478 в кв. 8 по плана на гр. Б.д не е отчужден за ползване в смисъл на задоволяване на особено важни нужди на държавата, на общините или за определени нужди на някое ведомство, за да се преценява дали се ползва по предназначението си, за което е отчужден (по чл. 26 от Закона за държавните имоти или по чл. 101 от Закона за собствеността), а е отчужден по ЗТСУ за Горско стопанство и улица. От назначените и приети по делото две съдебно-технически експертизи се установява, че тези мероприятия са изпълнени. Заключенията на вещото лице не са оспорени и правилно съдът се е позовал на отразените в тях технически данни. Без значение за спора е, че е останала свободна незасегната част с площ от 420 кв. метра, защото преценката за реализацията на отчуждителното мероприятие се прави за целия парцел, в който попадат и други отчуждени имоти на други лица, а не само за конкретното дворно място, нито за идеални части от него.

Отделно от това, от законодателното разрешение в целия текст на чл. 31 от ЗОС следва извода, че частична отмяна на отчуждаването е недопустима - тоест само на идеални части от него, защото самото отчуждаване е единно и неделимо и е недопустимо връщане само на част от полученото обезщетение. Записът, че кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение е непрецизен и практически неприложим, защото не е възможно първо да се върне обезщетението, а след това да се отмени заповедта за отчуждаване, а най-малкото това следва да стане едновременно, в какъвто смисъл е била разпоредбата в първоначалната редакция на ЗОС в ДВ, бр. 44/1996 г. преди изменението й през 2004 година. Принципът за възстановяване на даденото от двете страни всъщност е прокаран в следващите две алинеи на чл. 31 от ЗОС - ал. 2 и ал. 3. Освен това, заповедта за отчуждаване не може да се отменя автоматично ако бившите собственици сами решат и върнат полученото обезщетение – парично или имотно, защото следва да е налице някоя от предвидените в разпоредбата две алтернативни предпоставки - мероприятието по подробния устройствен план да не е започнало или имотът да не се ползва по предназначението, за което е отчужден. Законът изисква искането за отмяна на отчуждаването да е направено от всички бивши собственици, което в случая е налице, но не цялото отчуждено място е свободно от застрояване. Предвиденият в чл. 31, ал. 1 ЗОС “тригодишен срок” не е максимален, в рамките на който може да се иска отмяна на отчуждаването, а минимален, тоест, след изтичането му считано от момента на отчуждаването, възниква правото да се иска отмяна на отчуждаването, което право не е ограничено със срок за в бъдеще и от волята на лицата зависи кога ще упражнят и дали изобщо ще упражнят това свое право. Ограничение има и както се каза по-горе, то се отнася за обема на претенцията – искането за отмяна на отчуждаването трябва да е от всички лица за целия имот. Предвид изложеното до тук, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни.

Решението на Административен съд - Благоевград е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА изцяло решение № 1036 / 20.11.2008 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 603/2008 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. М./п/ Т. Х. Г.М.