Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието против решение № 10051 / 10.07.2012 г. по адм. дело № 11321 / 2011 г. на Върховния административен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 655а от Търговския закон (ТЗ) и чл. 17 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор квалификация и контрол на синдиците (Наредбата) – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната по жалбата страна - Р. С. М., от гр. С. счита същата за неоснователна. Представя подробни писмени възражения чрез процесуалния си представител адв. Д. П..

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение е отменил като незаконосъобразна заповед № ЛС-04-259 от 17.03.2011 г. на министъра на правосъдието, с която Р. С. М., от гр. С. е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по Търговския закон. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Решението е...