Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от Ж. И. Д., против Решение № 99 /21.01.2011 г, постановено по адм. д. № 2297 /2008 г, на Административен съд-Варна, 22 с-в. По подробно развити съображения жалбоподателката моли да бъде отменено решението, заедно с това моли да бъде прогласена за нищожна обжалваната от нея заповед.

Процесуалният представител на ДП БСТ-София, счита жалбата за неоснователна.

И. Ж. И. и Д. В. И. изразяват становище за основателност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна.

Върховният административен съд, второ отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

С оспореното решение административния съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ж. Д., за прогласяване нищожността на Заповед № Г-32 /23.04.1996 г, на кмета на Община-Варна, с която на основание чл. 31, ал. 1, т. 1 и 3 ЗТСУ, вр. чл. 75 ППЗТСУ е одобрено изменение на ЗРП и съставения КЗСП за част от кв. 60, по плана на 8-ми м. р, за парцели: ІV-5; ІV-4 и ІV-3. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че при извършената проверка на издадената заповед не е констатирал наличие на тежки пороци, които да водят и да квалифицират административния акт като нищожен. Всички изложени от жалбоподателката доводи не са от такъв характер, че да опорочат заповедта до степен на нищожност, при което тя не би могла да породи правни последици и същите обуславят евентуален извод за незаконосъобразност, но не и за нищожност на акта. Съдът е посочил, че съгласно установената съдебна...