Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областен управител на област Б. чрез процесуален представител, срещу Решение № 498/07.05.2009 г. по адм. д. № 1092/2008 г. на Административен съд гр. Б. с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – общински съвет Средец, чрез процесуални представители, в писмено становище оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност.

Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са допуснати посочените с жалбата нарушения на материалния закон и тези на процесуалните правила. Решението според него е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. След извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав намира, че по същество решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено поради следното:

Производството пред административния орган е било образувано по повод Заповед № РД-09-69/11.07.2008 год. на областен управител на област Б., с която е оспорено решение № 111 от 24.06. 2008г. на Общински съвет Средец, прието по т. 9 от дневния ред на проведено заседание на 27.06.2008 год., обективирано в Протокол № 9/27.06.2008 год., с което общински съвет Средец на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, и чл.З6, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 35, ал.З от ЗОС, дава съгласие да се прекрати съсобственост между общината и ЕТ "МармиД. Д. ", град Средец, върху магазин, изграден в УПИ Х, кв. 150 по плана на гр. С.,чрез продажба за сумата 5 800 лева без ДДС. О. съвет възлага на кмета на общината да псключи договор за продажба ".

Областният управител е оспорил законосъобразността на административно решение на съответния общински съвет, с което е прието решение за прекратяване на съсобственост върху имот между общината и физически лица като е приел, че съгласно чл. 8 т. 11 от ЗОбС то подлежи на съдебен контрол.

С първоинстанционното решение, предмет на касационната жалба, съдът е възприел решението по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във вр. чл. 36ал. 1, т. 2 от ЗОС на общинския съвет като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и е разгледал спора по същество.

С разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗМСМА (правно основание за конкретното решение) законодателят е определил приемането на решения от общинския съвет за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, както и определянето на конкретните правомощия на кмета на общината, като основен самостоятелен способ за управление и разпореждане с общинска собственост и проява на оперативна самостоятелност на съответните общински съвети.Тези решения на общинските съвети за извършване на разпоредителни действия с общинска собственост са решения, с които се упражняват правата на собственика на общинската собственост, а субект на управление на тази собственост е единствено общинският съвет. Не всички решения обаче подлежат на съдебен контрол и именно такова е решението за прекратяване на съсобствеността. Това решение е гражданскоправно волеизявление, насочено към сключването на определена гражданскоправна сделка(прекратяване на съсобственост). Ето защо, решаващия съд незаконосъобразно е приел, че оспореното решение е индивидуален административен акт по определението на чл. 21 АПК и подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА. Следва да бъде добавено, че след изменението на чл. 45 ЗМСМА (ДВ, бр. 69 от 25.08.2006 г.) законодателят е допуснал контрол на решенията на общинските съвети от областните управители, но при определен ред и "освен ако в закон е предвидено друго" - т. е. държи се сметка за оперативната самостоятелност на общинските съвети, които при вземане на решения следва да се ръководят и от стопански, социален и политически усет в изгода на общината и на населението.

Неоснователно е оплакването, че е налице нарушение на материалния закон. Това е така, защото нормативно предвидения съдебен контрол за законосъобразност е допустим и възможен по отношение на индивидуален административен акт, но не и спрямо акт, непритежаващ реквизитите на такъв по смисъла на чл. 21 от АПК. Освен това ЗОбС в специална разпоредба чл. 36 нормативно е уредил възможността за прекратяване на съсобственост между общината и юридически лица какъвто е конкретния случай. Предвидени са различни начини за прекратяване на съществуващата съсобственост (делба, продажба на частта на общината, замяна и откупуване частта на физическите или юридическите лица) като право на общинския съвет със своето решение е да прецени конкретно най-изгодния начин за общината при спазване на ЗС и ГПК и в тези случаи ОбС упражнява правомощията си дадени му от ЗМСМА. Постигането на съгласие за прекратяване на съществуваща съсобственост е волеизявление на две равнопоставени страни в едно гражданскоправно правоотношение.

Едно от условията за допустимост на жалбата е обжалвания акт да притежава белезите на административен акт - индивидуален, общ или нормативен акт. Липсва ли този белег, жалбата е недопустима. В случая обжалваното решение на ОбС не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. При това положение, подадената срещу него жалба е била процесуално недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане а образуваното въз основа на нея производство по адм. д. № 358/2009 г. да бъде прекратено.

По изложените съображения първоинстанционният съд с обжалваното решение като не е оставил без разглеждане жалбата и не е прекратил производството по делото, а се е произнесъл по съществото на спора, е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. Вместо него следва да се постанови решение, с което заповед, бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство по адм. д. № 1092/2008 г. на Административен съд гр. Б. бъде прекратено.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 498/07.05.2009 г. постановено по адм. д. №1092/2008г. на Административен съд гр. Б.. ПРЕКРАТЯВА съдебното производството. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Й. Д. В.П.