стр. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
гр. София, 11.02.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
разгледа докладваното от съдия Костадинова ч. гр. д. № 2768/2024 г. и установи следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2. вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ТЪРГОВИЯ-К“ ООД, подадена от избрания за управител В. Й., срещу Определение № 390/18.11.2024 г., по в. гр. д. № 562/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Разпореждане № 195/02.10.2024 г. по т. д. № 50/2024 г. на ОС-Кърджали за връщане на подадената чрез същия управител въззивна жалба.
Частният жалбоподател поддържа, че избраният за управител В. Й. има легитимация да подаде от негово име частната жалба, а евентуално – че са налице предпоставки за назначаване на особен представител, който да го представлява в производството. В тази връзка жалбоподателят сочи за неправилен извода на въззивния съд, че не е налице противоречие между интересите на търговското дружество и вписания управител по повод воденето на първоинстанционното дело. Заявява, че последното е образувано по иск за отмяна на решение на общото събрание за освобождаване на този управител, което обуславя и личния му интерес от уважаване на предявения срещу дружеството иск по чл. 74 ТЗ. При изложените съображения жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба Ф. А. А. я счита за недопустима, тъй като е подадена от невписан в търговския регистър управител, а и защото в нея не са изложени основания за допускане на касационно обжалване. По същество поддържа, че жалбата е неоснователна, а изводът на въззивния съд относно липсата на представителна власт за Й. спрямо дружеството-жалбоподател – за правилен. Сочи, че не са налице и предпоставките за назначаване на особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК, тъй като вписаният управител не участва в две качества в процеса.
Постъпило е становище и от вписания управител на „ТЪРГОВИЯ-К“ ООД, с което заявява, че не поддържа частната жалба и не потвърждава упълномощаването на подалия я адвокат. Излага и съображения по същество, идентични с поддържаните от ответника по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, намира следното:
Първоинстанционното дело е образувано по искове на Ф. А. срещу „ТЪРГОВИЯ-К“ ООД с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците от 30.04.2024 г. за освобождаване на управителя Р. Б., за неосвобождаването му от отговорност и за избор на В. Й. за нов управител. По реда на чл. 536 ГПК вписването на решенията относно смяната на управителя е спряно и понастоящем като управител е вписан Б..
В производството пред окръжния съд ответното дружество е било представлявано от Б., като исковете са уважени с решение от 12.08.2024 г. На 26.08.2024 г. е постъпила въззивна жалба, подадена от дружеството чрез избрания, но невписан управител Й.. В нея са изложени доводи за легитимацията на Й. да представлява дружеството поради избора му за управител с решение от 04.01.2024 г., а евентуално е отправено искане за назначаване на особен представител на ответника, който да го представлява в производството по исковете по чл. 74 ТЗ. С разпореждане от 28.08.2024 г. администриращият окръжен съд е дал указания за потвърждаване на действието по подаване на въззивната жалба от вписания управител. Поради неизпълнение на дадените указания жалбата е върната с разпореждане от 02.10.2024 г.
Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от „ТЪРГОВИЯ-К“ ООД, подписана от отново от избрания за управител Й., в която са изложени идентични съображения относно представителната власт на невписания управител да подаде въззивната жалба. Те не са възприети от въззивния съд и с обжалваното в настоящото производство определение частната жалба е оставена без разглеждане. Съдът се е мотивирал с произтичащата от вписването в търговския регистър представителна власт и с изразеното от вписания управител Б. становище, че не поддържа подадената жалба. Счетено е за неоснователно и искането за назначаване на особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК с оглед преценката на съда, че не са налице противоречиви интереси между дружеството и Б..
При тези данни настоящият състав намира жалбата за допустима. Същата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1 ГПК акт (постановен за първи път от апелативния съд), т. е. без преценка на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Лицето, подало частната жалба, е легитимирано да стори това, тъй като именно то е адресат на обжалваното определение. Касае се за т. нар. процес относно процеса, в който легитимацията произтича от формално упражненото право на жалба, отречено с обжалвания акт, т. е. легитимиран жалбоподател в този процес е именно лицето, чието право е предмет на спора.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по същите съображения. Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба, насочена към разрешаване на правния спор относно легитимацията на лицето, подало от името на дружеството въззивната жалба. Тази частна жалба е подадена от подателя на въззивната жалба (чрез същото лице), именно защото неговото право да я подаде е било отречено с обжалваното разпореждане на окръжния съд. Това означава, че съображенията, черпени от вписването в търговския регистър и от липсата на предпоставки по чл. 29, ал. 4 ГПК, не са релевантни за конкретното производство и дори същите да бяха основателни, те биха могли да мотивират акта по същество, но не и да препятстват допустимостта на жалбата. За пълнота следва да се посочи, че изложените от въззивния съд съображения не съответстват и на установените по делото данни, доколкото противоречието между интересите на дружеството-ответник по исковете по чл. 74 ТЗ и вписания негов управител в случая произтича не от участието на този управител в процеса в двойно качество, а от съдържанието на атакуваните решения (за смяната му и за неосвобождаването му от отговорност).
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за произнасяне по съществото на частната жалба.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 390/18.11.2024 г., по в. гр. д. № 562/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Пловдив за произнасяне по частната жалба, подадена от „ТЪРГОВИЯ-К“ ООД чрез В. Й., срещу Разпореждане № 195/02.10.2024 г. по т. д. № 50/2024 г. на ОС-Кърджали.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.