Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. А. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 10232/2025 г.

Производство по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел Местни данъци и такси (МДТ) при О. Н. чрез главен юрисконсулт В. П., срещу Решение № 4855/28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 823/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Бургас, с което по жалба на Грундинвест ООД е отменен Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ-903/01.10.2020 г., издаден от главен експерт в отдел МДТ при О. Н. частично потвърден и изменен с Решение № 9/02.12.2020 г. на началник отдел МДТ при О. Н. в частта на установените на дружеството задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2015 г. 2019 г.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касационният жалбоподател излага съображения, че съдът не е разгледал и не е оценил изцяло, изчерпателно и обективно всички релевантни и представени в съдебно производство доказателства, установяващи надлежното предоставяне на услугите по обезвреждане в депа други съоръжения на битовите отпадъци, както и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места като компоненти на ТБО. Според касатора са изпълнени и двете предпоставки за дължимостта на таксата за поддържане чистота на териториите за обществено ползване, тъй като от една страна процесният имот принадлежал към територията на населеното място и съответно - попадал сред районите, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, а от друга - били ангажирани достатъчно по обем и тежест доказателства за кадрова, техническа и финансова обезпеченост, удостоверяващи реалното извършване на услугата. Изложени са аргументи, че липсата на представени графици, протоколи за извършена работа, отчети за свършена работа не водела до извод за недоказаност на предоставените услуги. На следващо място е посочено, че доколкото по аргумент от противното на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ (в относимата към процесния период редакция на нормата) дължимостта на таксата за обезвреждане в депа други съоръжения на битовите отпадъци е предпоставена от наличието на депа и други съоръжения, то заплащането ѝ е дължимо от дружеството, тъй като както самият съд е приел - О. Н. е разполагала със съответно/и съоръжение/я. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Бургас, както и да присъди в полза на О. Н. разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Ответникът - Грундинвест ООД, с ЕИК: 160072756, със седалище и адрес на управление: гр. Садово, ул. Промишлена зона, О. С. О. П. чрез процесуалния му представител адв. Х. М., оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен на л. 107 списък с разноските.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 226 от АПК в изпълнение на Решение № 5788 от 13.05.2024 г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. дело № 12231/2023 г., с което е отменено Решение № 760 от 14.07.2023 г., постановено по адм. дело № 2623/2020 г. по описа на АС Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С отменителното решение са дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото да бъдат изискани решенията на Общинския съвет с цел определяне на размера на ТБО по компоненти за процесните периоди и установяване за кои услуги са определените с АУЗД задължения. С решението на ВАС е прието също така, че съдът следва да укаже на административния орган да представи доказателства в подкрепа на твърдението, че през процесните периоди обезвреждането на битови отпадъци от община Несебър се е извършвало в регионалното депо Братово-запад. Указано е да се изяснят всички релевантни въпроси относно периода на установените задължения, както и фактическите основания за възникването им, като бъдат събрани и обсъдени съответните относими и допустими доказателства.

С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, АС Бургас е отменил издадения от главен експерт в отдел МДТ при Община АУЗД № МДТ-903/01.10.2020 г., частично потвърден и изменен с Решение № 9/02.12.2020 г. на началник отдел МДТ при О. Н.

При повторното разглеждане на делото, АС Бургас в изпълнение на дадените му указания с Определение № 4341 от 07.06.2024 г. е разпределил доказателствената тежест по делото и е задължил административния орган да представи: решения на Общински съвет - Несебър относно размера на ставките за отделните компоненти на ТБО за процесните периоди (от 2015 г. до 2019 г., включително); всички доказателства, посочени в подадената касационна жалба срещу Решение № 760/14.07.2023 г. по адм. дело № 2623/2020 г. по описа на АС Бургас, както и други относими за правния спор доказателства.

В мотивите на съдебния си акт повторно е възпроизвел установената в хода на административното производство фактическа обстановка, описал е представените в изпълнение на разпореждането му писмени доказателства, а именно: извадки от КККР на гр. Обзор, Заповед № 687/16.04.1976 г. изменение на ПУП-ПЗР, Заповед № 287/02.04.2007 г. на кмета на О. Н. за изменение на ПУП-ПРЗ на имот 53045.503.111, РС № 16/06.12.2013 г. с което се разрешава на О. Н. да извърши строителство на ПСО Несебър, структура и предмет на дейност на ОП Управление на отпадъците Несебър, решения на Общински съвет Несебър за създаване на ОП УО Несебър, Протокол за установяване годността за ползване на ПСО Несебър, Комплексно разрешително № 385-НО/2009 г. за изграждане и експлоатация на инсталация и съоръжения за Регионално депо с. Братово, Договорно споразумение от 26.02.2012 г., Устав на Регионално сдружение за управление на отпадъците от 16.10.2014 г. (л. 16 л. 678); Решения на Общински съвет Несебър относно утвърждаване на план сметките за ТБО (л. 722 л. 735). Възпроизвел е и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).

При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства, решаващият съд е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

При преценка за съответствието на АУЗД с материалния закон и след анализ на приложимата правна уредба, първоинстанционният съд е приел, че предмет на спора е дължимостта на два от компонентите от ТБО поддръжка на чистотата на обществените места и обезвреждане на отпадъци. Предвид новопредставените писмени доказателства Решения на Общински съвет Несебър относно утвърждаване на план сметките за ТБО, а също и с оглед приетото заключение по допуснатата ССчЕ, по делото бил безспорно установен размерът на ставките за отделните компоненти на ТБО за процесния период - 2015 г. 2019 г., който съответствал на заложените в оспорения АУЗД.

На следващо място първоинстанционният съд е приел, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не е била реално осъществена. Според съда със заповед № 2189/31.10.2014 г., заповед № 1847/30.10.2015 г., заповед № 2234/28.10.2016 г., № 1938/23.10.2017 г. и заповед № 1551/30.10.2018 г. на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ кметът на О. Н. е определил районите, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които съответно през 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битови отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, като от приложението, неразделна част от същите в т. 2.3 било видно, че е включен районът Обзор южен плаж комплекси и лагери, в който попадал и имотът на Грундинвест ООД. Приел е, обаче, че това обстоятелство не променя извода му, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не е извършвана. Въпреки че в конкретния случай за процесния имот са били представени доказателства, че се намира в границите на населеното място (влязъл в сила ПУП ПР за Обзор - южен плаж, одобрен със Заповед № 919/15.12.1971 г., изменен със Заповед № 687/16.04.1976 г., а също и извадка от КККР на гр. Обзор, видно от която територията е урбанизирана, като съгласно заповед 287/02.04.2007 г. на кмета на О. Н. е одобрено и изменение на ПУП-ПРЗ по отношение на имот с идентификатор 53045.503.111), според съда тази услуга реално не е била предоставяна, тъй като освен пътните листи, които не установявали сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, тъй като районът Южен плаж, в който попадал процесният имот, не бил записан като част от маршрутите, административният орган е представил доказателства, установяващи наличието на технически и финансов потенциал за извършване на обсъжданата услуга, но не и такива, доказващи действителното ѝ извършване/осъществяване. Прието е също така, че от заключението на вещото лице се установява, че около този имот няма територии, които са такива за обществено ползване, тъй като цялата територия представлява гора, дере и съответно - е необитаема. Съгласно заключението около процесния имот няма улични платна, площади, алеи, паркове и други територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ. В тази връзка според съда единствено наличието на решение на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ и на заповеди на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ не доказва предоставянето на услугите. Предвид липсата на ангажирани от страна на органа доказателства, обосноваващи реалното предоставяне на услугата, съдът е приел, че такса за този компонент не се дължи.

На следващо място, доколкото според съда дължимостта на таксата по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения по аргумент от противното на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) се предпоставя от наличието на такива депа и други съоръжения, както и с оглед новопредставените доказателства (комплексно разрешително № 385-НО/2009 г. за изграждане и експлоатация на Регионално депо за неопасни отпадъци с. Братово (л. 451); Национален план за управление на отпадъците 2014-2020 г., според който в Регионално сдружение за управление на отпадъците регион Бургас участват общините Бургас, Айтос, Камено, Карнобат, Несебър, Поморие, Руен, Средец и Сунгурларе (л. 188 л. 300); устав на Регионално сдружението сдружение (л. 138), видно от който основната цел се изразява в ефективно събиране, транспортиране и третиране на отпадъците съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 и задълженията по чл. 19 от ЗУО, чрез участие на общините, като част от регионалната система са претоварна станция Несебър и Регионално депо Братово запад) съдът е приел, че на територията на О. Н. се намират Претоварна станция за отпадъци (ПСО) в с. Равда, както и Регионално депо Братово запад.

Въпреки този му извод, обаче, решаващият съд е приел, че незаконосъобразно са установени задължения за ТБО за този компонент по причина, че събирането на такса за обработване на битови отпадъци в депо не съответства на духа и целта на закона, когато спрямо имота на дружеството не се предлага и осъществява услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, чрез която би се генерирал битов отпадък, който в последствие да бъде обработен в съответното депо, като в този смисъл е цитирана практика на ВАС.

Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения АУЗД и основателност на жалбата.

Решението на АС - Бургас е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са твърденията в жалбата за нарушение на материалния закон и необоснованост на постановеното решение.

Следва да бъде посочено, че предмет на спора както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е дължимостта на два от компонентите от ТБО поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци. Неначисляването на такса по отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване е обусловено от ежегодно подавани от дружеството декларации по чл. 28, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 на О. Н. с които е декларира, че няма да използва имота за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.

Според настоящия съдебен състав правилни са изводите на съда, че административният орган не е доказал предоставянето на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. На първо място липсват доказателства, че територията около имота на дружеството е включена в район, по отношение на който е налице система за организирано поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, като според заключението на вещото лице около този имот няма територии, които са такива за обществено ползване, доколкото цялата територия представлява гора, дере и съответно е необитаема. Освен това от заключението е установено, че около имота няма улични платна, площади, алеи, паркове и други територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ. В тази връзка както обосновано е приел и първоинстанционният съд - единствено наличието на решение на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ и на заповеди на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ не доказват предоставянето на услугите. В хода на първоинстанционното производство, от органа, чиято е доказателствената тежест, не са представени доказателства (например - договори, сключени между О. Н. и евентуални изпълнители с предмет поддържане чистотата на териториите за обществено ползване при летни и зимни условия; дневни протоколи за приемане на извършената работа за индивидуализация на услугите, месечни констативни протоколи за установяване количествата на извършените дейности по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; фактури за извършени плащания; платежни нареждания или други допустими по закон доказателства), установяващи реалното извършване на услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. От друга страна от представените по делото доказателства - трудови договори на служителите, ангажирани с поддържане на чистотата, длъжностно разписание на дейност БКС към К. О. справка за разходите в дейност БКС К. О. за периода 2017 г. - 2019 г., справки за приети и извозени отпадъци на К. О. от ОП Управление на отпадъците Несебър за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., се установява единствено наличието на технически и финансов потенциал за извършване на обсъжданата услуга, но и реалното ѝ осъществяване. Същевременно в представените при първото разглеждане на делото пред АС - Бургас пътни листове никъде не е записан като част от маршрута районът Южен плаж или пък самият имот. Според настоящата съдебна инстанция липсата на ангажирани доказателства в тази връзка водят до безспорния извод, че за процесния период услугата по поддръжка на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места не е реално извършена по отношение на имота на Грундинвест ООД. В този смисъл е постановено решение между същите страни по адм. д. № 2824/2020г. на ВАС, осмо отделение.

На следващо място правилен е изводът на първоинстанционния съд за недължимост и на компонентата от ТБО обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо. Действително както е посочено от първоинсатнционния съд, законово предвидената възможност да не се заплаща такса за този компонент е само когато няма такова депо. В случая, с надлежни писмени доказателства е установено наличието на изградено и функциониращо в района депо - ПСО в с. Равда и Регионално депо Братово запад. Касационната инстанция, обаче споделя извода на първоинстанционния съд, че не съответства на духа и целта на закона събирането на такса за обработване на битови отпадъци в депо, когато спрямо имота на ответника по касация не се предлага и осъществява услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, от които се генерира битовия отпадък за обработване в коментираните съоръжения. В този смисъл са постановени решения по адм. д. № 4092/2024г., по адм. д. № 3903/2021г. и по адм. д. № 2420/2021 г. на ВАС, осмо отделение.

След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения АУЗД № МДТ-903/01.10.2020 г., издаден от главен експерт в отдел МДТ при О. Н. Административен съд - Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и навременна претенция в полза на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. лева за касационна инстанция. Този размер на разноските, настоящата инстанция определя предвид ниския материален интерес по делото, трайната практика по спора, включително и по дела със същите страни, както и обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4855/28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 823/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, XXV-ти състав.

ОСЪЖДА О. Н. да заплати на Грундинвест ООД, с ЕИК: 160072756, със седалище и адрес на управление: гр. Садово, ул. Промишлена зона, О. С. О. П. разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ