ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145

С., 22, 02, 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на 11 февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

Росица Божилова

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров

т. дело № 336 /2012 год.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. М. Б. от С. против решение № 1570/21.10.2011 г. по гр. д. № 2270/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 18.04.2011 г. по гр. д. № 10 259/2010 г. на СГС, с което по иска по чл. 422 ГПК се признава за установено, че касаторът дължи на И. Н. от П. сумата 51 300 лв. на основание запис на заповед от 1.11.2009 г. ведно със законната лихва, като са присъдени разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 31т. 1 ГПК се твърди, че въпросите: Допустимо ли е втората инстанция да не обсъди направен довод и да не прецени представени доказателства? и Води ли отказът на съда да допусне искани доказателства до постановяване на решение при непълнота на доказателства?, били решени в противоречие с ППВС 7/65 г., както и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение, както и правилното разпределение на доказателствената тежест. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно...