Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „А. К 2011“ ЕООД Сливен, представлявано от К.К срещу решение № 221/12.02.2018г., постановено по адм. дело № 2162/2017г., по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-02002016007047-091-001/16.05.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Б., в частта потвърден с решение № 164/14.07.2017г. на Директора на дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Б. при ЦУ на НАП за определените на дружеството данъчни задължения за корпоративен данък, както следва: за 2012г. в размер на 41 764.58лв. и лихви – 20 431.80лв. и за 2013г. в размер на 17 588.75лв. и лихви – 5 586.91лв. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се на първо място че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 167 ал. 1 от ЗКПО като не е различил просрочени задължения и подлежащи на принудително изпълнение такива и е постановил решението си в противоречие с установената практика на ВАС. На второ място счита че неправилно съдът е приложил специалната норма на 189б ал. 1 т. 1 и т. 4 от ЗКПО, като твърди че за дружеството са били налице предпоставките на специалната норма за преотстъпване на данъка за съответните години. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. В с. з. жалбата се поддържа от процесуалният представител на касатора.
Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Б. при ЦУ на НАП не изразява становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо...