Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив) против Решение №1505/ 29.08.2017 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. № 69 от 2017 г., в частта, в която съдът отменя Решение № 2153 – 15 -298/09.12.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, в частта с която е оставена без уважение жалбата на Е.Ш срещу задължителни предписания № ЗД-1-15-00186104/18.10.2016 г., издадени от контролния орган на ТП на НОИ - Пловдив, с които на Е.Ш е указано да коригира подадените данни с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ с код за вид осигурен „13“ за Е.Ш за месец юни 2016г. - код за вид осигурен - „13“; в т. 16 - 22 дни; осигурителен доход, върху който се дължат осигурителните вноски – 300, 00 лева; обхват на осигуряване - за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“.

Касационният жалбоподател излага съображения, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При наведените доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК моли съдът да го отмени и да отхвърли жалбата на Е.Ш.П присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Е.Ш в писмено становище сочи, че касационната жалба е неоснователна и да се отхвърли като такава. Моли да й бъдат присъдени сторените по делото разноски пред настоящата и пред първата съдебни инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага съображения за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес...