Образувано е по касационна жалба, подадена от И.Д, в качеството му на председател на Общинския съвет Харманли срещу Решение № 325/05.06.2017г., постановено по адм. дело № 124/2017г. от Административен съд Хасково. В касационната жалба се навеждат доводи, че постановеното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима жалба – не е налице правен интерес от страна на жалбоподателят П.З да обжалва отменените текстове от наредбата, тъй като не е жител на гр. Х. и е член на библиотека която не е общинска а читалищна, за която атакуваната разпоредба не се прилага. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.
Ответната страна – П.З, в писмен отговор, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Сочи че от доказателствата по делото се установява че библиотеката на която е член е единствената в града и че там се събира посочената такса. Моли съда да отхвърли касационната жалба.
В писмена защита от 05.10.2018г., от процесуалният представител на касационният ответник се сочи че за него е налице правен интерес от обжалване на чл. 36з ал. 4 т. 5 от Наредба № 6 за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на О. Х, тъй като на първо място ОбС Харманли по силата на закона е овластен да определя такси и цени на услуги на територията на общината, а на второ място касационният ответник е засегнат пряко от оспореният текст на наредбата тъй като е заплатил такса за ползване на библиотечни услуги и липсва в наредбата текст който да ограничава кръга от ползватели на тези услуги само за граждани на община Х.. По съществото на спора сочи че решението на Административен съд Хасково е правилно и законосъобразно тъй като отмененият текст от наредбата е въвеждал такса което е в противоречие с норма от ЗОБ (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ). Иска се потвърждаване на решението на Административен съд Хасково и присъждане на разноските в касационното производство.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе предвиди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Пред решаващия съд е подадена жалба П.З против чл. 36з ал. 4 т. 5 от Наредба № 6 за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Х приета с Решение № 653/09.02.2011г., по Протокол № 43. Сочи се в подадената въззивна жалба, че текста на оспорената подзаконова норма противоречи на нормите на чл. 26 ал. 1 от ЗНА и чл. 28 ал. 2 и ал. 3 от ЗНА, както и на законовата норма на чл. 52 от ЗОБ (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ).
С обжалваното решение съдът от първата инстанция е оставил без разглеждане жалбата в частта с която се обжалва чл. 36з ал. 4 т. 5 от Наредба № 6 в частта му с която се определя годишна читателска такса в размер на 3.00лв., и е отменил като незаконосъобразен текста на чл. 36з ал. 4 т. 5 от Наредба № 6 в частта с която се определя заплащане на годишна читателска такса в размер на 5.00лв. В така постановеното решение съдът е приел за установено, че оспорвания подзаконов нормативен акт е издаден от компетентния административен орган - Общинския съвет Харманли, и в кръга на правомощията му - съгласно чл. 8 от ЗНА притежава правомощия да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Достигнал е до извода, че за П.З е налице правен интерес от обжалване на подзаконовата норма, тъй като той е заплатил читателска такса в размер на 5.00лв., за ползване услугите на библиотека в НЧ „Дружба“ гр. Х., която е единствената в града и тази такса е предвидена в оспореният подзаконов акт, като ирелевантно е дали таксата влиза в общинския бюджета релеватно е че оспореният подзаконов акт е приет от ОбС Харманли. По съществото на спора решаващият съд е приел, че при приемане на оспорената норма е допуснато съществено нарушение на нормата на чл. 26 ал. 2 от ЗНА тъй като общинският съвет не е спазил правилото разписано в нормата за публикуване на интернет страницата на общинският съвет на проекта за изменение и на мотивите към него. На второ място съдът е посочил че е нарушена и нормата на чл. 28 ал. 2 и ал3 от ЗНА тъй като в докладната записка на Кмета на Харманли липсват изложени съображения от нуждата за приемане на изменение на обжалваната разпоредба и не е следвало ОбС Харманли да обсъжда така внесеният проект. На трето място Административен съд Хасково е посочил, че оспорената подзаконова разпоредба противоречи на норми от по-горен акт – ЗОБ (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ), тъй като процесната библиотека е обществена такава по смисъла на чл. 7 и чл. 37 ал. 1 от ЗОБ (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ) и следва подзаконовият акт да не влиза в колизия в нормите на закона, както е в конкретният случай. Решението е недопустимо.
Съгласно чл. 186 ал. 1 от АПК правото да оспорват подзаконов нормативен акт имат само гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. С Решение № 5/17.04.2007г. на Конституционния съд по к. д. № 11/2006г., е прието, че тази разпоредба е конституционосъобразна, защото легитимация без да се обосновава правен интерес и без нарушаване или застрашаване на лични права на жалбоподателя, би могла да има нежелан ефект по отношение на различни правни субекти, затова заинтересоваността следва да е "правомерна, лична и обоснована". Не може всеки правен субект да оспорва всеки подзаконов нормативен акт. Допустимо е обжалване само на този подзаконов нормативен акт, който засяга правната сфера на жалбоподателя като правен субект. С гореописаното решение на Конституционния съд е прието също така, че не е достатъчно само да се твърди, че оспорените пред съд разпоредби на подзаконов нормативен акт засягат правната сфера на жалбоподателя. Това трябва да се докаже и провери от съда.
В настоящия случай за П.З липсва правен интерес да оспорва разпоредбата на чл. 36з ал. 4 т. 5 от Наредба № 6 за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на О.Х.П от жалбоподателя пред съда основание за обжалване на текста от нормативния акт, а именно че има правен интерес от оспорването, тъй като е заплатил такса за ползване на библиотечните услуги, не може да обоснове наличието у него на пряк и непосредствен правен интерес. Ж.елят в първоинстанционното производство нито е адресат на подзаконовият акт, нито с него се засягат негови лични и непосредствени права и интереси, като това е следвало той да докаже т. е. да посочи изрично по какъв начин нормата която обжалва и която касае заплащане на сума в размер на 5.00лв., годишна такса за ползване на обществената библиотека в гр. Х. е довело до накърняването на неговите лични права. Личен интерес означава, в конкретният случай, че лицето което е подало жалба пред съда има това право но само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси, засегнати от обжалваният акт и е недопустимо оспорването на административни актове в чужд или обществен интерес. П. правен интерес означава, че със самата отмяна на обжалваният акт ще се отстрани настъпилата вече, или сигурно настъпваща щета от изпълнението именно на обжалваният акт т. е. отмяната ще доведе до непосредствено удовлетворяване на лицето. Липсват доводи и доказателства представени от страна на оспорващият подзаконовият акт именно в тази насока. Постановеното с подзаконовия нормативен акт не засяга правната сфера на Запрянов, което обуславя и изводът за липса на правен интерес от оспорването на нормативния акт.
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на положителните, която обуславя процесуалната допустимост на жалбата. За нейното наличие съдът е задължен да следи служебно и то във всеки един момент на административно-съдебното производство. След като в конкретния случай не е налице правен интерес от обжалване от страна на П.З на текста на чл. 36з ал. 4 т. 5 от Наредба № 6 за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на О. Х, то следователно жалбата му е процесуално недопустима.
С оглед на изложеното, касационната инстанция намира, че Административен съд Хасково се е произнесъл по недопустима жалба, което е довело и до недопустимост на постановения съдебен акт, който следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.
По тези съображения и на основание чл. 221 ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 325/05.06.2017г., постановено по адм. дело № 124/2017г. от Административен съд Хасково. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно.